Не го очаквах…

Не го очаквах…
Мислех, че ще се разминем –
ще пообсъдим времето, любовниците временни
и упоритостта им да не обичат, вглъбени в материалното безвремие…

Не го планирах…
Мислех, че привличането ще отмине –
ще бъдем сдържани и дистанцирани,
работещи и изтощени от хронично недоспиване…

Не се смутих…
Признах си, че не ми достигат сили
и искам да съм с теб, а ти ме изненада на спирката
със топлия си прием… преди да си отида…

Не знаех…
Не знаех, че изпращането е посрещане,
а заминаването е завръщане към теб…
защото пак ще искам да те видя!

02.07.2009

Илка Енчева