Не ти ли казах, че любовта не е очакване
и пресметливо преброяване на жестове: кой колко дал е,
кой е направил нещо повече за другия?
Не ти ли казах, че във любовта виновни няма –
тя е в онова усещане, че си щастлив,
когато си до другия, защото ти си друг…
до онзи ден, когато е започнало великото ни „преброяване” –
– Вали, забравил си прозореца отворен пак, нали?
Върни се бързо у дома и затвори… Все аз затварям…
– Престани! Не съм шофьор, та всеки път все аз да карам…
Не сме усетили как в любовта пренесло се е делничното ежедневие
и центърът са всекидневните неща…
Не сме усетили, че сме престанали да уважаваме различността на другия
и го манипулираме със любовта…в това успяваме,
защото всеки иска да не е сам, да го обичат…
а истинската обич е да даваш без от другия да искаш.

15.03.2009 г.

Илка Енчева