Никога не съм „харесвала” изискванията към преводачите в България, според които те задължително трябва да работят през преводаческа агенция. Усетих го болезнено още при дипломирането си – щастлива, с току-що връчена диплома и благословена от преподавателите си, които ни се радваха, излязох от Софийския университет и влязох в първата преводаческа агенция, която видях на Орлов мост, където ме ИЗГОНИХА с думите, че си имат много преводачи!
Бях силно наранена – нима моето 5-годишно следване е било напразно? Тогава идеята да си имам своя агенция ми изглеждаше като нещо, за което не съм готова и ми е чуждо – и беше така, защото мен ме подготвяха за преводач, а не за мениджър на агенция. И ако имаше Закон за преводача в България, ако статутът на преводачите беше като в държавите от Европейския съюз, то аз щях да направя всичко възможно, за да покрия изискванията веднага след дипломирането си и да бъда съдебен преводач (както ги наричат в чужбина колегите ми), за да работя на самостоятелна практика и да съм независима. Но какво се получава у нас?
У нас си длъжен да имаш преводаческа агенция, ако искаш да сключиш договор с КО.
Навън – е достатъчна дипломата ти, да се явиш на изпит и да станеш независим преводач на официални документи, имаш собствен печат и можеш да си имаш или да нямаш офис, ако прецениш, че това е добре за теб и клиентите.
У нас, обаче, ако си току-що завършил и не смееш да имаш фирма или да се регистрираш като свободна професия, защото нямаш идея ще се справиш ли и как ще си плащаш осигуровките всеки месец, то се налага да започнеш каквото и да е на трудов договор и да “поотраснеш”, защото от агенциите ще започнат да те търсят, когато понатрупаш опит и навършиш поне 30 години. Сякаш има неписано правило за тази възрастова граница… И така няма как да се създадат по естествен път професионалните преводачи, те са „напъдени” от МВнР и от агенциите от собствената им професия по силата на Наредба от 1958-ма година. Затова и към днешна дата във фирмената си поща често получавам сивита на колеги, които искат да са преводачи, но работят на каса в някой магазин или на някоя бензиностанция!
Лично аз имах щастието веднага след завършването си да бъда докторант по специалността си, а след това да поканя чужда фирма да инвестира в България и да практикувам в продължение на 5 години всеки ден езиците, които владея. Не превеждах за агенции, докато бях на трудов договор – бях лоялна към работодателя си и само в краен случай приемах преводи, ако не немерят свободен колега. Това, което ми направи впечатление тогава като повторяемост и правило беше, че агенциите винаги ме търсеха след 17 часа за превод на следващия ден или пък имаше поръчка от петък за понеделник – т.е. трябваше да се работи в събота и неделя. И сега колегите ми, които работят някъде на трудов договор, превеждат само в тези часове и дни с цел допълнителни доходи. Така няма как да има професионални преводачи в България!
Случайно разбрах, още преди 10 години, когато сама преведох Свидетелството си за съдимост за издаването на виза от Словенското посолство и моя позната с агенция само удари печата на фирмата си и преводът не е бил заверяван от КО или подпечатван от МП, че за държавите, с които имаме договор за двустранно сътрудничество и сме по Хагската конвенция, не е нужно да имаш договор с КО – нашите преводи върху бланка на фирма и с печат се приемат там. Затова и поне година след като регистрирах фирмата си не съм подавала молба за сключване на договор с КО, а основната ми дейност е преводаческа и се самоосигурявам под кода на тази дейност. Подадох молба за договор с КО по желание на клиентите ми – искаха да има заверка на подписа ми от КО върху техните документи, за да са сигурни, че няма да ги върнат от някоя българска институция.
Никой нямаше да възроптае срещу новите изисквания, ако не бяха в разрез с принципите на пазарната икономика, щяхме да си продължаваме да работим по стария начин, но хубавото е, че се случи това желание за промяна, независимо от начина, иницииран от МВнР, и след като веднъж има движение и мислене в тази насока, то защо да не бъде регулирано и в България според практиките в Европейския съюз, Търговския закон и Конституцията на Република България?