Веднага след завършването на специалност Славянска филология имах щастието да продължа образованието си като докторант по Сръбска, хърватска и словенска литература. Задължително условие преди защитата на дисертацията бе да имаме по 3 публикации на част от дисертацията в наши и чуждестранни научни издания. Изпълних това условие още по време на следването си и вчера случайно попаднах в интернет на една от статиите си – било е толкова отдавна, тогава се страхувах да напиша и ред, за да не ме мъмрят на обсъждането в Катедрата.

Това обмисляне в миналото как ще реагират в Катедрата на текстовете ми и дали няма да изглеждам глупаво пред преподавателите, днес, от перспективата на годините (повече от 12 години), го оценявам като излишен страх – излизайки от университета преведох и редактирах доста книги и ако нямах наложените срокове за издаването им, може би все още щях да си бъда недоволна заради перфекционизма си и книгите никога нямаше да видят “бял свят” на български език.