Когато лъжата расте до безкрайност, няма как да си скриеш носа
Цената на преводаческите услуги се заплаща от клиентите ни – затова и изпълняваме точно желанията им, дори и те да се различават от начина на работа, който ни налага КО на МВнР в България. Може би и затова информацията, че преводите ни се признават в Словения, без да е необходима заверка на подписа на преводача от КО на МВнР, за която се плаща държавна такса от 15,00 лв., 22,50 лв. или 30 лв. според това дали е експресна, бърза или обикновена поръчката, ми я даде клиент, работещ в чужбина.
– Здравейте, преводаческа агенция Slavic Center ли е?
– Да, кажете?
– Имам за превод от български на словенски език едно свидетелство за съдимост и акт за раждане за дъщеря ми, като аз съм в Силистра и ще ви изпратя оригиналите по пощата.
– Добре, експресна, бърза или обикновена поръчка искате, за да знам каква да бъде държавната такса за заверка подписа на преводача?
– Но нали вие сте преводача?
– Да, аз съм, аз ще ви преведа документа.
– Не ми е нужна заверка подписа на преводача в КО, достатъчно е да прикрепите оригинала с вашия превод, да напишете, че отговаряте за верността на превода, да се подпишете и да поставите печат.
– Хм, този документ ще ви го приемат ли така?
– Да, разбира се, редовно ми приемат така преведените документи, няма проблем.
Този клиент беше първият ми информиран клиент, след който се появиха и други и аз вече не им зaдавах въпроси, а започнах да си задавам въпроси и да търся отговорите им.
Ето накратко стъпките, които да следвате, когато подготвяте документите си за чужбина:
1. Не сте длъжни да ги превеждате – у нас умишлено се лъже, че легализацията на документите включва и преводите им, с цел да платите за превод и за държавна такса за заверка подписа на преводача.
А ето каква е истината, когато става въпрос за документи, заминаващи за чужбина – на сайта на Националния център за информация и документация има Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина:
”7. Важно! За да бъдат снабдени с “апостил” от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания – да имат в оригинален вид заверка с т. нар. “правоъгълен щемпел за чужбина” от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.
Много важно! Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез “апостил” (легализиране) на надлежно оформения български документ. Допълнителни разяснения относно преводите се съдържат в т. 11.”
Можете да легализирате документите си сами и не сте длъжни да ги превеждате, още повече, че в някои държави може да не ви признаят превода, направен в България, така че е излишно да плащате и държавната такса за заверка на подписа на преводача. Най-добре е да легализирате документите си, което означава да им се постави Апостил от съответната институция, която не е задължително да бъде МВнР. Подробно за легализирането на документите т.е. поставянето на апостил прочетете тук.
След това, ако все пак искате преди да заминете за чужбина и превод, бихте могли да заверите при нотариус ксерокопие на вече легализирания документ, с цел да си запазите оригинала, и да дадете копието за превод на преводаческа агенция, която да постави подписа на преводача и печат т.е. да го оформи като официален документ.
2. За оформянето на документите, заминаващи за чужбина, тази точка е по-важна и от т. 1:
А) Проверете дали имаме сключен двустранен договор за правна помощ с държавата, за която подготвяте документите, защото ако имаме, то не ви е нужен Апостил. Бърза справка можете да направите тук.
Ще ви цитирам точния текст от сайта на МВнР:
„За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. ”
Това означава, че за тези държави не ви е нужен Апостил.
Б) Проверете и за кои държави ви е нужен само Апостил и нищо повече.
Оказва се, че за да си подготвите документите за чужбина, не ви е нужен превод, който да бъде заверен от КО на МВнР, за да “имал правно действие документът ви” там. Ако все пак искате превод – няма защо да плащате тази държавна такса. Българите в чужбина знаят, че можете да си направите превода и без нея и чуждите държавни институции ще ви го приемат – достатъчен е подписа на преводача, който носи наказателната отговорност за верността на превода, и печат.
Очевидно в България една определена държавна институция ни лъже с цел да се прибира тази държавна такса от нас, гражданите. Във всички останали европейски държави подобна такса за заверка подписа на преводача липсва и да се надяваме, че носът на Пинокио, който вече се е удължил доста, е на път да се пропука от тежестта на лъжите си и в България, с които ни принуждава да плащаме за услуга, която не ни я предоставя самият той, нито пък носи наказателната отговорност за нея! Точно за това и в чужбина се интересуват от името и подписа на преводача, който носи наказателна отговорност за неверен превод, а не от това има ли или няма залепени държавни таксови марки върху вашия документ.
Ето текста, който поставят в КО на МВнР при заверката на подписа на преводача в негово отсъствие и преценете сами имате ли нужда от подобен текст върху превода на документите си, от който в чужбина ще им стане ясно, че институцията, която заверява подписа не носи наказателна отговорност и преценете сами струва ли си да заплатите 15-30 лв. за тази услуга и не е ли по-сериозно да имате върху документите си нотариална заверка на подписа на преводача, която става веднага, не чакате няколко работни дни и струва 5-6 лв., като срещу тази сума ще бъде ясно написано от нотариуса, че документът действително е подписан от посочения преводач!
