Не можеш да ме спреш да бъда себе си, дори и не опитвай – научих се да бъда зла и бързо да напускам тези, които се придържат към ненужни правила. Не искам да съм пак перфектна и да страдам, ако не съм успяла на мъжа до себе си да угодя – не искам временно дори […]

Ела, не стой отдалечен… не замразявай чувствата сега – разлеждането им понякога се разминава със чувствата на другия във времето… Ела, ако решиш, но не бъди стерилен, а изрази тъга, омраза, отмъстителност, доверие… сънувай си кошмарите до мен, руши и пак гради, воювай и налагай его… Ела такъв, какъвто си… Eла и ще променяме тъгата […]

Не го очаквах… Мислех, че ще се разминем – ще пообсъдим времето, любовниците временни и упоритостта им да не обичат, вглъбени в материалното безвремие… Не го планирах… Мислех, че привличането ще отмине – ще бъдем сдържани и дистанцирани, работещи и изтощени от хронично недоспиване… Не се смутих… Признах си, че не ми достигат сили и […]

Не ти ли казах, че любовта не е очакване и пресметливо преброяване на жестове: кой колко дал е, кой е направил нещо повече за другия? Не ти ли казах, че във любовта виновни няма – тя е в онова усещане, че си щастлив, когато си до другия, защото ти си друг… до онзи ден, когато […]

Понякога е трудно да си сам, понякога е хубаво да си самотен и да пресичаш настроения и пак да преизбираш своята посока. Вглъбен във изборите си да спреш на някой кръстопът, след който няма връщане, и, независимо от страховете си, да избереш да бъдеш сам отново, без да търсиш… във нечий поглед – одобрение или […]

Не ми тежи от пътя, който в себе си ще извървя, за да открия път към себе си. Не ме теши, защото тежестта на този път по-сладка е от добротата на ръцете ти. Изгубих се. Пътувах дълго и се забравих сред товарите на най-любимата ми гара. Самата аз във бреме се превърнах и останах сама […]