Устните преводи на сръбски език

translateУстните преводи плашат перфекционистите – при тях нямаш време за детайли, нито за саморедактиране на спокойствие, изисква се да реагираш точно на мига. А ако си преводач със сръбски език е още по-неприятно – като нищо в зала от 250 души ще ти се случи на първия ред близо до теб да седи многознаеща филоложка, която ще се опитва през цялото време да ти шушука нейният по-удачен според нея синоним на твоя превод.

Излишно е да спориш с нея дали продуктът се продава с 10% отстъпка или с 10% намаление – тя ще си те поправя упорито всеки път, ще те поправи и когато преведеш „пластика” като „пластмаса”, „jeдинствен” като „единен”, „мито” като „подкуп” и ще бъде шокирана, ако преведеш сръбската дума „руж” като „червило”…

Заради близостта на езиците и най-вече заради езиковата омонимия винаги ми е било жал за колегите ми, които са превеждали на живо от сръбски на български език пред публика – все се е намирало кой да измърмори, че преводът нещо не е точен. Хубавото е, че преди преводът от сръбски на български език да се превърне в състезание по по-умело стилово изразяване, а не по точно предаване на речта на говорещия, презентаторът вмъква в речта си кратък виц или обяснява правила, които са задължителни, за да се постигне целта на посещението му или задава въпрос, след което всички поглеждат към преводача недоумяващо и безпомощно и за първи път са в очакване да чуят превода, за да разберат какво точно се случва и защо не разбраха кое му е смешното на вица. След това всичко се променя – присъстващите започват да настояват за превод на всичко от… до 🙂

Предварителната подготовка е важна за устните преводи, за да се избегне излишният стрес, но още по-важно е и поведението на преводача, и мястото, което ще заеме по време на самата презентация. Задължително условие е никога да не бъдете зад гърба на презентатора, а да сте до него или пред него, за да чувате добре. Не се колебайте и прекъсвайте презентатора, много скоро той ще се нагоди към вашия ритъм, а ако не чуете някоя дума, не си я измисляйте, а помолете да я повторят. И най-важното – при устните преводи вманиачаването да се предаде всичко 1:1 е излишно, при тях преводачът е не просто преводач, точно препредаващ с монотонен глас, а е и артист и преводът му е успешен, ако съумее с лекота чрез превода и гласа си да предаде същият смисъл, емоции и настроение, които излъчва и самият оратор. И независимо от кой език превеждате, винаги бъдете готови за една филоложка на първия ред – днес всички владеем езици, но не всички съумяваме да овладеем и себе си 🙂

Онлайн филми на сръбски, хърватски и словенски език

Онлайн сръбски, хърватски, черногорски, босненски и словенски филми

Познати филми с любими артисти от бивша Югославия и след това…

Можете да гледате безплатно хърватски, сръбски, босненски, македонски, черногорски и словенски филми и сериали ето тук, като някои от тях са и със субтитри на английски език.

Филмите са над 400, а сериалите повече от 70 и са подредени по азбучен ред. Към всеки филм или сериал има основна информация за него както относно съдържанието, оценката на зрителите, така и за главните роли, режисьора и държавата-производител – Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония или Словения.

Филмите са взети от сайтове като  Youtube, Daillymotion, Googlevideo и др., така че собствениците на сайта считат, че не нарушават авторските права – вие също няма да бъдете нарушители, ако гледате филмите само онлайн, без да ги сваляте на компютъра си.

Приятно гледане и учене на хърватски, сръбски, босненски, македонски, черногорски или словенски език!

Нашето „карам” в превод на сръбски език е „чукам”!

13 Февруари 2013

Придружаващ превод при пътуване в страната и чужбина или какво ще ви се случи ако превишите скоростта в Сърбия

Преводите и сътрудничеството при бизнес срещи и преговори в страната и чужбина са ежедневие за преводача, а когато клиентът е и водач на моторното превозно средство – пригответе се за приключения и извънредни ситуации.

Преди няколко дни за първи път осъзнах колко е важно да тръгваш на път не само с мениджъра на фирмата, а и с професионален шофьор, ако имат такъв. Още на Калотина го разбрах, когато нямаше как да преминем границата, просто защото мениджърът-шофьор беше забравил документите на колата. След едночасово ровене и поредица от телефонни разговори се върнахме назад в София с уговорката да потеглим в ранни зори, по възможност още в 5:00, за да стигнем навреме за срещата в 10:00. Но какво ще ви се случи, ако бързате и превишите скоростта в Сърбия? Ето за това не бяхме подготвени, внимавайте да не се случи и на вас!

Около населените места на Сърбия патрулират служители на Пътна полиция с камери и засичат каква е скоростта ви на каране и веднага ви спират, ако сте в нарушение. Няма как да ги подкупите – обясняват ви, че за съжаление не могат да изтрият заснетото и трябва да ги придружите до Полицейския участък, а след това и до дежурния съдия в съда, който да разгледа вашия случай и да ви определи глоба между 7000 и 12 000 динара (63-108 евро). Успокояват ви и че процедурата ще отнеме не повече от час. На нас ни отне повече от 3 часа – съставяне на Протокол в Полицейския участък и явяване пред съдията, който, за да определи размера на глобата, която да ви наложи, не се интересува от артистичните ви способности на вайкане и хленчене, а задава 4 конкретни въпроса:

  1. Какъв е размерът на заплатата ви в България?
  2. Женен ли сте?
  3. Имате ли малолетни деца?
  4. Вие ли издържате съпругата си?

След това търпеливо изчаквате присъдата в коридора отвън, а до вас ви пази полицай, който ще се погрижи да платите незабавно на каса наложената ви глоба – иначе няма как да напуснете страната! Освен парична глоба ще ви наложат и забрана за шофиране в Сърбия за период от 30 дни.

Полицаят през цялото време ни успокояваше, че имаме късмет, защото все пак е работен ден, а често имат случаи на нарушения през почивните дни и то от семейства с малки деца, които са принудени да изчакат понеделника… Звучи крайно, но в същото време 100% всеки, който знае какво се случва на нарушителите – сериозно би се замислил как кара следващия път. И за финал, внимавайте не само как карате в Сърбия, но и не използвайте думата „карам” пред сърбите, защото в превод на сръбски език означава буквално „чукам” с нашия подтекст. Сега си преведете какво всъщност е чул сръбският полицай от оправдаващия се български мениджър:

 –         Шефът ме караше да карам бързо!

И за да запомните и със сигурност да не използвате в Сърбия тази най-често употребявана от нас, българите, дума, вижте как реагира сръбската полицайка, когато я чува:

Преводи словенски, сръбски, хърватски език и Google

19 Януари 2013
Илка Енчева преводачОбичам работата си и контактите с директни клиенти и затова присъствието ми в Интернет като преводач от/на словенски, сръбски и хърватски език е важно за мен, още повече, че ако не сме на първа страница в Google или дори в топ 5 – то все едно ни няма, не съществуваме за тези, с които бихме могли да установим дългосрочно сътрудничество.

Не ме привлича и онази част от линк билдинга, в която просто трябва ръчно да регистрирам адреса на преводаческата си агенция, специализирана за преводи на словенски, сръбски, хърватски и английски език в различни авторитетни, но чужди за мен директории, регионални и нишови каталози и портали. Регистрирайки се в тях, установих колко много преводачески агенции, предлагащи преводи на над 40 езика има, което моят перфекционизъм отчита като непрофесионализъм – не бих могла да си позволя да предам текст, който не е минал през мен като преводач, редактор или коректор, а съм била просто посредник по веригата, който е чакал преводачът да преведе текста в срок.

Това и отличава нас, преводачите с агенции, от другия тип – мениджърите на агенции, които не са филолози и не владеят езици. Ако ние сме „заровени” в преводите, то те са „заробени” в стратегиите как да печелят от оборот. Ако ние общуваме с клиентите си и обсъждаме директно с тях специализираните текстове, за да предадем качествен продукт, то те не осигуряват директна връзка между клиента и преводача, от което страда превода, и най-важното – ако за нас са важни доверието и дългосрочните отношения и можем да си позволим по-ниска цена, то агенциите-посредници няма как да направят това!

В момента само в България преводачите са принудени да работят чрез посредничеството на преводаческите агенции, само у нас няма Закон за преводача и реално не се знае колко от преводачите са в сивата икономика и превеждат тайно от работодателите си. Надявам се скоро това да се промени и все повече преводачи да приемем предизвикателството да се конкурираме с преводаческите агенции и да упражняваме любимата си професия, а клиентите да се “научат” да се свързват директно с нас – така, както го правят в чужбина, защото реално наказателната отговорност за преводите не се носи от преводаческите агенции, а от самите преводачи и затова е излишно да има посредник по веригата клиент – преводач!

Новогодишните честитки на сръбски език или за сръбската Нова година

Сръбската нова година7 Януари 2013

Днес, на 7.01., ние празнуваме Ивановден, а в Сърбия – Коледа. Често в сръбските поздравителни картички и в деловата им кореспонденция по това време на годината сърбите си пожелават:

Sre?na Nova 2013. godina, Bo?i? i Srpska (Pravoslavna) Nova godina

превод от сръбски на български език: Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска (Православна) Нова Година

Откъде при тях има подобна разлика след като и те, и ние сме източноправославни християни и не е ли хубаво да имаме и ние две Нови години 🙂

Според сръбския Закон за държавните и другите празници в Република Сърбия (Zakon o dr?avnim i drugim praznicima u Republici Srbiji) Нова година се празнува на 1-ви и 2-ри януари, а Коледа на 7-ми януари. Защо тогава те имат още една “сръбска” Нова година на 14-ти януари? Въпреки глобализацията как така са си намерили начин за още един гуляйджийски празник на маса 🙂

Християните празнуват по следния начин: първо Коледа на 25-ти декември и след това Нова година на 1-ви януари.

Римокатолиците и Православните църкви, които са приели новия календар, празнуват Коледа на 25-ти декември, а след това Нова година на 1-ви януари по нов стил.

В резултат от въвеждането на новия стил имаме изместване с 13 дни напред т.е. православнте църкви, които никога не са си сменяла календара празнуват Коледа на 7-ми януари, а Нова година – на 14-ти януари. Така в съзнанието на сърбите се е формирало мисленето, че първо идва Нова година, а след това Коледа, което не е така, и се заговаря и за „Сръбска” Нова година.

Може би не е толкова важно как се е получило, колкото фактът, че нашите съседи са се сдобили с „привилегията” да празнуват два пъти Нова година и да се веселят двойно 🙂 Е, малко им се нарушават постите, но това е индивидуално решение и не им пречи да се събират и да се веселят два пъти 🙂

Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска Нова година

Sre?na Nova 2013. godina, Bo?i? i Srpska (Pravoslavna) Nova godina

Преводи по телефона (словенски, сръбски, хърватски език)

12 Септември 2012

Преводи по телефона (сръбски, хърватски, словенски език)Проведох четири телефонни разговора със Словения и Сърбия за клиенти от България в рамките на една седмица и вероятно точно заради тази „пренаситеност” на разговорите – почти всеки ден по един – и напрегнатостта на клиентите ми преди срещата ни, не мога да не споделя наблюденията си и относно очакванията и на преводача от вас, нуждаещите се да се свържете с чужбина и да извлечете максимална полза от проведения разговор с помощта на нас, преводачите.

1. Преди да се срещнете с преводача във връзка с провеждането на телефонен разговор – по възможност задължително си подгответе и му изпратете по електронната поща всички материали, с които разполагате. Напишете му и въпросите си.

2. Не настоявайте непременно за провеждането на разговор веднага – понякога е достатъчен един имейл от страна на преводача до чужбина и ще получите нужния ви отговор, което ще ви спести разходи.

Приемете преводача като партньор, който е на ваша страна и, ако разполага с цялата информация за вашата конкретна ситуация, ще може да извлече максималното от разговора си с отсрещната страна. Споделете с него предварително всичките си вътрешни притеснения и страхове, за да е подготвен и той какво да очаква като реакция от хората, с които ще разговаря.

Наясно съм, че съветите ми за повечето от вас са елементарни, но единият от клиентите, който настояваше на незабавна среща и чийто шеф си беше оставил колата за ремонт в словенска фирма, преди да се срещнем беше убеден, че му трябвам като преводач със словенски език, но след като прегледах електронното писмо, което носеше със себе си, се оказа, че няма да провеждам и превеждам разговор на словенски, а на сръбски език, просто защото фирмата е дъщерна фирма на словенско дружество и е позиционирана в Сърбия.

Ако не сте сигурни за коя държава от бивша Югославия става въпрос, ако не се ориентирате по езика, то може пък телефонните кодове, посочени върху документите, да ви помогнат:

Сърбия: 381
Черна Гора: 382
Хърватска: 385
Словения: 386
Босна и Херцеговина: 387
Македония: 389

Но едва ли ще имате подобно затруднение 🙂 Затова ви предлагам да се доверите на преводача, който на базата на вашата информация ще съумее да проведе качествен разговор, а не просто безучастно дума по дума да препредава по телефона вашите въпроси до отсрещната страна!