За да превежда, на преводача са му нужни отлична езикова култура по майчин език, задълбочено владеене на чуждите езици и историческите и културни реалии на всяка отделна държава, с чиито езици работи, КОМПЮТЪР с постоянен достъп до ИНТЕРНЕТ и ПРАКТИКА, най-вече ПРАКТИКА и ОБЩУВАНЕ С КОЛЕГИ-ПРЕВОДАЧИ, по възможност, работещи със същия език.
При преводачите успехът не зависи от това дали имат или нямат офис – те могат да работят навсякъде, по всяко време на денонощието и да изпращат преводите си до клиентите по куриер, електронна поща или лично! Офисът при преводаческия труд не гарантира качеството на извършените преводи и обслужването на клиентите – и от най-луксозният офис в центъра на града могат да „излязат” некачествени преводи и недоволни клиенти. Офисът е най-безсмисленият разход за преводачите, особено ако превеждат и за клиенти извън страната и града, в който живеят. Единственото положително на офисите за нашата професия, според колега-преводач с френски език, която е имала два офиса по времето преди новите изисквания на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР, е, че те са място, където можеш да си показваш новите тоалети!
След като ние, преводачите, с развитието на техниката, компютрите и интернет отдавна и то доказано чрез присъствието на професията ни в челните места на различни топ класации за най-независимите и достатъчно добре платени професии, които могат да се практикуват от дома, реално можем да си организираме така работата, че да работим по пижами в леглото, то кой ни принуждава и защо само в България се изисква от нас да харчим пари, не за да инвестираме в професионалното си развитие, а за дрехи?
От Външно министерство ни обясняват, че изискванията за регистриране на фирма, наемане на офис, закупуване на факс, сертифициране за качество и назначаване на двама филолози не се отнасят за преводачите! Те не работят с преводачи, а само с преводачески агенции, така че те нас не ни принуждават да харчим пари за дрехи, а изискват само от агенциите да си пооправят тоалета, ако искат да продължат да обслужват нуждите на Дирекция „Консулски отношения”, да бъдат рекламирани на сайта на МВнР и клиентите да търсят само тях!
Да, но точно от същото това Министерство най-много затрудняват професионалната ни реализация, а заедно с наличието и на списък с фирми в сайта им задълбочават неравностойното положение на преводачите в България спрямо агенциите и затрудняват гражданите в намирането на директен изпълнител, но от друга страна – колкото и пари да харчат и да планират да похарчат агенциите, за да се облекат и покажат пред българския народ и бизнес с новия си скъп тоалет, който им предлагат тъкачите от Дирекция „Консулски отношения”, то професионалните преводачи, гражданите и фирмите, нуждаещи се от преводи, вече са наясно, че ЦАРЯТ Е ГОЛ и че е време преобличането, измамите и илюзиите в преводаческия бранш в България да приключат.
В приказката на Андерсен нито царят, нито придворните и министрите му се осмеляват да заявят, че не виждат новите дрехи на царя, защото тъкачите са ги предупредили, че платното, изработено от тях, е невидимо за очите на глупците и за тези, които заемат позиции, за които не притежават необходимите професионални качества. Така и у нас, в България – първи видяха измамата не големите преводачески агенции, защото те се страхуват, че ще изгубят приходите си, видяха я преводачите – защото бъдещето принадлежи на тях!
На всички ни е ясно, че след като тъкачите признават, но продължават упорито да нарушават закона и да заверяват подписите на преводачите зад гърба им, да настояват, че не се намесват в работата на малките преводачески агенции чрез фиктивен договор, то не става въпрос само за липса на морал сред държавните служители, заемащи отговорни постове във Външно министерство, а за опит на всяка цена да се задържи високата печалба на Министерството от преводите за сметка на достойнството на професионалните преводачи. Но едва ли зад ежедневното и упорито нарушаване на закона от това Министерство стои само желанието на държавните служители да задържат приходите от заверката на подписа на преводачите. Да, става въпрос за лесни и постоянни приходи, но неслучващите се промени с години, задържането на Правилник от 1958 г., въпреки промените през 1989 г., и потъпкването на преводаческия труд през XXI век само в България са безспорен знак за наличието на корупция. Капиталът години наред е купувал „отговорните” държавни служители, но при настоящата нестихваща криза в световен мащаб – вече настоява за монопол!
Актуалният въпрос за професионалните преводачи в България е не дали преводачите имат нужда от офис, не и как, а КОГА царят, за когото вече всички знаем и открито заявяваме, че е гол, ще напусне сцената! Времето на новите дрехи на царя e отминало и всички настояваме за действителни промени, защото:
“Няма нищо по-естествено от това човек с труда си, с таланта си и с последователната си работа да има нормален доход и да живее пълноценно. Трябва да бъде стимулирано уважението към хората, които печелят почтено, плащат данъците си и отделят ресурс за общественото развитие.” (Из интервю със Саша Безуханова относно MoveBG)