Спешни преводи на словенски, сръбски, хърватски език
Някога, много отдавна отговарях за цялостния производствен процес на издателство Младинска книга София. Колегите ми извън България ми обясняваха, че съм „пожарникар” и разчитаха на мен да „гася” закъснения, да предвиждам и потушавам проблеми. Отделно СОТ ме привикваха през нощта в офиса, ако се включеше алармата.
Днес не отговарям за СОТ-а на никоя фирма, не съм „пожарникар” на заплата, но затова пък реагирам всеки ден на най-разнообразни спешни преводи на клиенти – редовни и нови, съвсем непознати…
Телефонът ме събуди в 7:00, по-точно казано – събуди ме клиент. Заминаваше за търговски панаир в Сърбия следобед и искаше спешно превод и страниране на рекламен материал за интернет страницата му и за печат. Технически текст…
Телефонът пак ме събуди… Поемам спешна поръчка за след около 2–3 часа, клиентът вече е спокоен, а на мен ми спря токът… Платила съм си го естествено, но няма какво да се обяснявам – намирам свободен колега-преводач, който в момента има ток…
Телефонът нахално иззвъня в 22:30 вечерта – спешен превод от словенски на български, отчет за работата на треньора им към наша доста известна Федерация. Няма време за авансов превод на хонорара, няма и риск – Федерация, моля Ви… утре в 12:00 да е готов!
– Търг… Бързаме, моля Ви, преведете ни и ни подредете Вие документите, внимавайте да не пропуснем нещо и да не изгубим заради небрежност търга… Изисквайте всичко от нас и ние ще Ви го изпратим, разчитаме на Вас…
Превод при преговори… Не превеждаш всичко, а трескаво мислиш над последните думи на едната страна, тази, която представляваш… не ги превеждаш, просто премълчаваш неуравновесеността на човека до себе си и „интелигентната” обида към другия, за да приключи всичко в желаната посока… измисляш нещо невинно, освен ако клиентът не те е предупредил, че иска да превеждаш всички грубости точно…
Телефонът звъни… Тъкмо сядаш на масата – време е за обяд и почивка… Кой ли е?
– Извинете, вие нали сте преводачът? Моля Ви, приятелят ми е оставил за ремонт колата си в Словения и не се разбират с монтьора ни на български, ни на английски… Къде живеете, за да дойда до Вас веднага, моля Ви… Дори не попита за цената на услугата…
Жената звъни пак – този път стресната, сетила се, че не е попитала за цената…
Всеки ден съм полезна за някого и това ми допада в професията на преводача. Не ми допада единствено фактът, че в България се опитват да ни поставят извън закона, да ни унизят с аргумента, че в нито един закон не се споменавало за нас, преводачите… Нима? Вече четвърта година се самоосигурявам под икономическия код: Преводач; държавата ни е определила минималния осигурителен праг за преводачите, който е 420 лв., а според Наказателния кодекс преводачите носят наказателна отговорност и ги застрашават 5 години затвор за неверен превод… Ние сме защитени от опитите да ни “изхвърлят” от пазара и от самите клиенти, които имат нужда от нас… спешно…сега…веднага… без посредник!