В България все още няма регистър на съдебните преводачи, а преводачите се надявахме поне такъв да се появи, след като дирекция КО към МВнР грижливо крие имената на т.нар. заклети преводачи. До 27 октомври 2013 г. всички държави-членки на ЕС бяха длъжни да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Приемаме, че всичко ще се отложи с поне още една година, защото в същата Директива е заложено до 27 октомври 2014 г. Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, придружен, ако е необходимо, от законодателни предложения.
Точно преди месец се бях “засилила”, два дни преди последният срок за подаване на документи за вещи лица (30.09. – всяка година), да се впиша поне като вещо лице, но се отказах, защото се надявах, че все пак 27 октомври 2013 г. е близо, а и попаднах в интернет на този текст, който предвижда:
С цел синхронизиране на нормативния законов термин „преводач” в устройствения и процесуалния закон и конкретизиране на мерки, за подобряване качеството на превода, със заключителна разпоредба в Закона за съдебната власт, се създава законова делегация министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет да издаде наредба относно изискванията, на които трябва да отговарят лицата, утвърдени за съдебни преводачи, както и условията и реда за определяне на техните възнаграждения.
Ако отговаряте на изискванията, не чакайте, а се впишете като вещо лице.
В интернет страницата www.e-justice.europa.eu е посочено, че:
България не разполага с база данни на писмени и устни преводачи, НО към всеки съд съществува списък на лица, които могат да участват като вещи лица в съдебно производство (включително писмени и устни преводачи).
Отворете интернет страницата на съдилищата, в които искате да се впишете като вещи лица и ДЕЙСТВАЙТЕ.
Ето как става това в Софийски градски съд: Прием на документи за вещи лица
Ако отговаряте на условията и имате желание да бъдете съдебен преводач – няма защо да чакате… Бъдете активни, така както са активни и преводаческите агенции, които получават поръчки от съда за вашите работни езици.
Ще завърша поста си с една история за вълци, която прочетох днес, а Вие си преценете искате или не искате да подкрепяте сегашната система за преводите в България.
Накратко:
Имало едно време един търговец, който минавал с шейна през тундрата. Един ден вълк започнал да преследва шейната, за да изяде търговеца, а търговецът му хвърлил месо, за да го остави вълкът на мира. С всеки изминал ден му се налагало да хвърля все повече и повече месо, защото вълкът вместо да се засити и да го остави на мира, се оказало, че към него с всеки изминал ден се присъединявали все повече и повече вълци… Примерът на търговеца бил възприет и от останалите търговци като гениален начин да се справят с вълците – така че те зареждали шейните си с много месо и така успявали да пътуват и търгуват преследвани, но невредими… Вълците били научени да преследват шейните, за да бъдат нахранени… Единственият начин да се върнат към природния начин на хранене бил да им се подхвърлят празни консерви. Смеят ли преводачите в България да направят това?