За разлика от счетоводителите, които обслужват определен брой фирми и могат да изчислят предварително месечните си приходи, то ние, преводачите, никога не знаем колко поръчки ще имаме през месеца и дали изобщо ще имаме. Тази липса на сигурност отблъсква реалистите от професията ни и те предпочитат през деня да продават „изгодно“ други свои умения срещу редовно месечно възнаграждение, а вечер или събота и неделя да превеждат за допълнителни доходи.
Ако сте привърженик на разумния подход за оцеляване, то вие със сигурност сте на трудов договор някъде и сте в симбиотична връзка с няколко преводачески агенции, така че вероятността да се замислите за „развод“ и независимост ви плаши, въпреки недоволството и неудовлетвореността ви, че превеждате на ниски цени заради т.нар. глобална криза и за да не ви измести конкуренцията. Работейки по този начин, вие сте избрали да бъдете анонимни за директните клиенти, като за анонимността си имате и съюзник в лицето на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР.
Има и друг тип преводачи – такива, които успешно съчетават работата на трудов договор като учители, например, но са се регистрирали като свободна професия Преводач, или пък са регистрирали фирма и се самоосигуряват през нея като преводачи. Те, за разлика от анонимните преводачи, са наясно, че ще спечелят в пъти повече, ако са извън сивата икономика и открито се свързват с директни клиенти и издават фактури. Заплащат за самостоятелността си около 140 лв. месечна вноска за осигуровки и нямат нищо против да платят и дължимия годишен данък печалба.
За първия тип преводачи, анонимните, сумата от 140 лв. е огромна на базата на това, което си докарват като допълнителен доход от трите агенции, с които работят от години, а за вторият тип – сумата е постижима и предпочитана. Сред анонимните преводачи има и такива, които работят с преводачески агенции от цялата страна, в топ 10 са за редкия език, който владеят, приходите им от преводи са по-високи от заплатата им, но работят на позиция, която е престижна и им допада и не желаят да си губят времето с директни контакти с клиенти, освен това сами няма как да обхванат цялата страна, а с помощта на агенциите го правят и то за бланкови преводи, в които променят само имена и числа. Анонимността и липсата на промени в България се поддържа точно от този тип авторитетни и наложили се преводачи, сред които са и любимите ни университетски преподаватели.
На практика първият тип преводачи, реалистите, избират да ходят по тънко въже с начало и край и превръщат въжето в своя бесилка, защото няма как да обслужват легално директни клиенти, разчитат само на преводи и плащания от посредници, работят на ниски цени и го правят в работно или извън работно време и така се оказва, че работят непрекъснато, а заради умората – и некачествено. След като никога не са разчитали на собствените си ресурси, за доста от тях месечната сума от 140 лв. за осигуровки е космическа и те предпочитат да си останат анонимни.
С какви ресурси разполагаме като преводачи?
Доста наши колеги-преводачи си представят ресурсите като парични средства за наемане на офис, откриване на фирма, плащане на осигуровки и хонорар за счетоводител. Месечно чрез преводаческите агенции си докарват много малко, така че как смея да им предлагам идеята да започнат самостоятелна практика като преводачи и да се самоосигуряват на минимума от 420 лв. за професията ни. Ресурсите на преводачите, обаче, нямат нищо общо с посочените разходи по-горе. Под ресурс разбирам не разход, а умения, които носят приход и възможности за инвестиране, така че ресурсите на професионалния преводач са:
- владеенето на чужд език и на майчиния език до съвършенство;
- специализацията;
- препоръките от доволните директни клиенти.
Първите два ресурса са достатъчни, за да работите като външни сътрудници към преводачески агенции, но ако наистина искате промени в България, ако искате да се издържате само от преводи и да инвестирате в професионалното си развитие, се нуждаете от третия ресурс, който не е ограничен и може да се разраства непрекъснато – директните клиенти и техните препоръки, а за целта – трябва да излезете от анонимността си и да действате като професионални преводачи.