Любовта ми липсва –
все я търся, временно намирам или спирам поривите си към нея,
ако усетя, че съм се превърнала в самотен стрък…

В липсата на споделеност преоткривам
пак коя съм и какво от себе си съм скрила,
за да се слея с другия и този път…

Сливането е желано и красиво, но не бива
да забравяме, че има две страни –
не само „аз плюс ти”, и „аз без теб” го има
и условно раждаме се и умираме сами…

Безусловната любов я има –
не я търсете в другия, дарявайте се с нея и дори
преживейте няколко любовни зими,
вместо цял живот снегът да ви вали…