Искам да си купя жилище – отдавна го искам и ще го направя… всъщност отдавна да го бях направила, ако не бях пъзла, но никой не може да подреди пъзела на собствения си живот предварително, затова просто приемаме, че всяко взето от нас решение е било правилно за конкретния момент, в който сме го взели…

Като преводач в България, който работи според изискванията на МВнР, за да не изгубя клиентите си, имам фирма – преводаческа агенция, на която съм собственик и в която полагам личен труд. Фирмата ми е много по-защитена и има в пъти по-големи права от мен, преводачът, който е учил 5 години Филология, има 16 години трудов стаж и активно превежда. Същата тази фирма разполага с пари, защото аз, преводачът, работя в нея. А аз, преводачът в България, точно днес, когато е Международният ден на преводача, бях одобрена за кредит, но с една забележка – трябваше допълнително да представя „лиценза“ на фирмата си от МВнР…

А ако нямах такъв? Ако се бях вписала в Агенцията по вписванията като свободна професия и сега ми бяха поискали от банката „лиценза“ от МВнР? Нима щях да бъда обречена да съм просто бездомен български преводач?

Честит празник, колеги!

Пожелавам си приказката, която днес звучи така:

Имало едно време един преводач. Той си имал диплома и умения, но те бледнеели пред „лиценза“, който притежавали фирмите, сключили договор с МВнР.

Скоро да звучи така:

Имало едно време едни фирми, които имали „лиценз“ от МВнР, но този „лиценз“ бледнеел пред правата и уменията, които притежавали преводачите!