Мълчанието относно статута на преводачите в България от тези два съюза, особено при създалата се ситуация у нас, показва нежелание за промяна и е тревожно. През септември се организира конференция на тема The Status of the Translation Profession in the European Union и до последно организаторите нямаха никаква информация за България. В нощта преди конференцията, изчаквайки до последно да се появи информация и за България /надявах се, че представителите на тези два съюза ще го направят/, тя така и не се появи – затова късно след 22:00 часа писах до организаторите и сутринта в 5:00 часа преди началото на конференцията попълвах таблиците, които ми бяха изпратили. Излишно е да ви казвам, че доста от информацията беше заличена от организаторите, защото и това, което са публикували, според тях е “повече от смущаващо”!

На мен ми е непонятно как на сайта на Съюза на преводачите в България вече месеци наред в рубрика Новини “виси” като примка около врата на преводачите и агенциите следната информация:

Предстоящ курс за мениджъри и вътрешни одитори на системи
за управление на качеството на преводаческите услуги

Няма ли да “проговорят” тези два съюза? Каква ли е причината за мълчанието им, дори и когато организират конференция на тема „Състояние на съдебния превод в България и транспониране на Директива 2010/64ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство“?

Щяхме не просто да отидем, а да заснемем събитието, за да достигне до повече преводачи и агенции.

За съжаление, докато в държавите в ЕС вече повечето конференции се излъчват в реално време в Интернет, то в България се разбира за тях след провеждането им, а беше достатъчно дори и анонимно да ни информират в петицията…

Някои гробища към български градове вече предлагат услугата излъчване в реално време на погребения на близки и роднини, а преводачите в България при наличието на два заявили себе си съюза – Съюз на преводачите в България и Асоциация на преводачите, няма и да разберат кога и как е била или ще бъде погребана собствената им професия – нищо, че принадлежи към свободните професии… Но да дозаро(в)(б)иш преводачите с нови и нови изисквания, вместо да синхронизираш предмета им на дейност според европейските практики и закона, е като да заложиш под краката си буре с барут, да играеш ръченица върху него и да се надяваш, че ще оцелееш…