За преводите в името на народа

И Темида прочете целият Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа на МВнР, само от МВнР си го четат и прилагат избирателно

И Темида прочете целият Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа на МВнР, само от МВнР си го четат и прилагат избирателно

Всеки сам за себе си, още от днес – гражданин, търговска фирма, преводаческа агенция или преводач – самостоятелно и независимо може да „заработи” срещу незаконосъобразните практики на Външно министерство, просто като започне да спазва стриктно законите на Република България и изисква това и от държавните служители. Оказва се, че НЕЖЕЛАНИЕТО на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР да „поработи” само няколко часа в полза на гражданите, преводачите и преводаческите агенции, просто като информира с официално писмо всички държавни институции у нас, че ПРАВИЛНИКЪТ ИМ ОТ 1958 Г. Е НОРМАТИВНО ОСТАРЯЛ И ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ ДА ПРЕСТАНАТ ДА ИЗИСКВАТ СКЛЮЧЕН ДОГОВОР С МВнР И ЗАВЕРКА НА ПОДПИСА НА ПРЕВОДАЧА, Е ЗАЩОТО ОТ ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО СИ ИМАТ МНОГО ПО-ОБСЛУЖВАЩА ИНТЕРЕСИТЕ ИМ СТРАТЕГИЯ – ДА ПОДДЪРЖАТ СТАТУКВОТО СИ НА МОНОПОЛИСТ.

Монополизмът им е бил застрашен точно една година преди да влезе в сила Законът за ратифициране на конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – от Външно министерство са били наясно с проекта на този закон и че ще изгубят сериозна част от приходите за поставянето на Апостил върху образователните документи, затова са преценили, че загубата няма да им е голяма, ако затвърдят позициите си на единствената институция, занимаваща се с преводите и заверката на подписа на преводачите. Ето защо и предприемат промени и черен PR, осъществен от Николай Младенов, който заяви от „сцената” на Парламента, че в България се извършват „некачествени” преводи! Идеята им е била и след преминаването на услугата по легализация на образователни документи от МВнР към Министерството на образованието, младежта и науката от 1. юни 2013 г. нататък, те да си запазят приходите от заверките на преводите.

Можеха да не ни въвличат в подобен сценарий и да се утвърдят като лидери, ако се бяха погрижили да обявят, че Правилникът им не би трябвало да се прилага и да уредят статута на преводачите в България, но те предпочетоха да са монополист и да продължават да пълнят хазната си с пари незаконно. Затова и черният им PR проработи срещу тях… И ако на ръководните държавни служители от Външно министерство поради алчност очевидно им липсва емпатия спрямо съдбата на хиляди граждани, агенции и преводачи, то за разлика от тях – в съда – не се и замислиха кой им е по-симпатичен – гражданите, търговските фирми, преводачите и преводаческите агенции или Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи на МВнР.

Съдебната практика като източник на информация и източник на правото е достъпна в интернет и заиграването в Google с ключовите думи „търговско дело + заверен превод” от 2012 г. до днес ще ви покаже доста заведени жалби в съда на търговски фирми срещу откази на Агенцията по вписванията да впишат променени обстоятелства или да обявят акт, подлежащ на обявяване в търговския регистър, защото представените със заявлението чуждестранни  документи не са били придружени от заверен превод на български език, съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи.

Следва тълкуването, което дава всеки български съд във всяко едно Решение в Името на народа…  а то е, че отказът трябва да бъде отменен, защото констатацията на длъжностното лице за липса на необходима допълнителна заверка е изцяло необоснована.

Според чл. 7 ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, когато документите по ал.1 и 2 са на чужд език, те трябва да се представят заедно със заверен превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, но в същият този Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи, който искат да спазваме служителите от Търговския регистър,  ясно е написано в чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г. и бр. 103 от 1990 г.) (1), че:

Министерството на външните работи, дипломатическите и консулските представителства на Република България и сключилите договор с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник.

Съдът редовно посочва, че допълнителното изискване за заверка на подписа на преводача с щемпел на сектор  „Заверки и легализации“ на МВнР, каквото изискват в Агенцията по вписванията не се налага:

тъй като не се касае за превод на легализиран по реда на Правилника документ.

Съдът все още не е разгледал, но ако разгледа казус и за върнати от Агенцията по вписванията преводи на документи, извършени от фирма, която не е сключила договор в МВнР,  ще се произнесе по същият начин:

Изискването за превод, извършен от страна на  фирма, сключила договор с Министерството на външните работи, не се налага,  тъй като не се касае за превод на легализиран по реда на Правилника документ.

Ето, че българският съд познава и прилага за разлика от Външно министерство:

А/ Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, Хага, 5 октомври 1961 г. , ратифицирана със закон у нас от 38 НС на 25.05.2000 г. и в сила за България от 30.04.2001 г., или за краткост Хагската конвенция – взаимно признаване на документи с положена заверка APOSTILLE (Апостил) от държавите, ратифицирали конвенцията или преведено на разбираем за Външно министерство език: Внимание! Не е необходима легализация на документите, издадени от Държавите, ратифицирали Хагската конвенция, следователно под тях никой няма право да изисква поставянето на щемпела на КО за  заверка на подписа на преводача!

Б/ Договорите за правна помощ, които България е сключила с някои държави и според които се прилага режим не само на освобождаване на документите от легализация, но и на освобождаване от поставянето на Апостил.

След като съдът редовно отхвърля изискването за допълнителна заверка на подписа на преводача, разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за търговския регистър сочи, че документите се представят заедно със заверен превод на български език, а в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа липсва определение за „заверен превод”, то защо тогава от Агенцията по вписванията решават, че точно МВнР трябва да заверява преводите и то по правилник, който се отнася само за преводи на документи, легализирани по реда на Правилника. Решават го заради чл. 7, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, който е писан по инерция и който следва да се промени, иначе ще продължават да получават Решения от Съда на жалбите срещу тях не в своя полза, но определено в Името на народа!

И ако допуснем, че от МВнР не спазват разпоредбите на любимия си Правилник поради некомпетентност и затова продължават да заверяват подписите на преводачите след документи, които не са легализирани по реда на Правилника им, то същият тип некомпетентност е недопустима за Търговския регистър, в който преводачите и преводаческите агенции сме регистрирани с основен предмет на дейност: Преводачески услуги, а можем да регистрираме дейността си и по следният начин: Извършване на преводи на официални документи или Извършване на официални преводи на документи от/на…………………….език, или пък: преводачески услуги, официални и неофициални писмени и устни преводи от и на следните езици: ……………………. и в Агенцията по вписванията са наясно за това и че дейността ни не е забранена със закон.

Остава само да ни дадат тяхното съвременно тълкуване на „заверен” превод, което да не противоречи на вътрешното ни законодателство – съгласно разпоредбата на чл.185 от Гражданския процесуален кодекс:

Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.

Тъй като тази разпоредба е налице в нормативен акт от по-висок ранг от Правилника, в конкретния случай Гражданския процесуален кодекс, то съгласно чл.15 от Закона за нормативните актове трябва да се прилага преимуществено той. И не на последно място да припомним на Агенцията по вписванията, когато дава своето тълкуване, да има предвид, че в щемпела на МВнР изрично е написано, че не носи  отговорност за верността на превода, тя си е персонална – на самият преводач по чл. 290, ал. 2 от НК. На базата на него Агенцията по вписванията би могла просто да изисква към превода да бъде приложена Декларация на преводача, че е запознат с наказателната отговорност по чл. 290, ал.2[1] от НК, която носи в качеството си на преводач, ако пред съд или друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод.

Написах този текст на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Може би не е случайност това. И ако според проф. Роже Бернар:

Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…

то според мен като представител на Преводачите на България точно тези три думи липсват в работата и политиката на Външното ни министерство спрямо гражданите и преводачите, а от една година и спрямо преводаческите агенции. Само че за разлика от нас делото на братята св.св. Кирил и Методий е имало огромен късмет, че не е зависело от политиката и работата на същото това наше Външно министерство, което работи единствено в посока затвърждаване на собствения си монополизъм, не само защото така му харесва, а защото е наясно, че ако заработи според съвременната нормативна уредба няма да има право да притежава нищо – нито нас, нито знанията ни, нито клиентите ни…

Има ли нужда професионалният преводач от услугите на преводаческа агенция

„Да живееш значи да се бориш. Поробеният - за свобода, а свободният - за съвършенство.” (Яне Сандански) – ОСВОБОДЕТЕ ПРЕВОДАЧИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА СИ, А ДА СЕ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАТ!

„Да живееш значи да се бориш. Поробеният – за свобода, а свободният – за съвършенство.” (Яне Сандански) – ОСВОБОДЕТЕ ПРЕВОДАЧИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА СИ, А ДА СЕ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАТ!

Преводач не се става за ден, а за да си преводаческа агенция – достатъчно е да наемеш офис и си готов! Възможно е дори да си легнеш безработен и да се събудиш мениджър на агенция, но за да си професионален преводач – са нужни години упорит труд, за да развиеш уменията, необходими за професията!

Към днешна дата се оказва, че само ако си гражданин на България не можеш да упражняваш достойно професията си на Преводач – всички други държави отдавна са се погрижили и са създали подходяща законова среда за своите преводачи, а в България – професията е обезценена, преводаческият бизнес у нас все още се крепи на Наредба от 1958 г. и Министерството на външните работи не желае да се откаже от незаконната такса, която прибира за заверката на подписа на преводачите – 15–30 лв. за документ, а и няма преводачески съюз, който да защити интересите им, просто защото и тези съюзи са се превърнали в преводачески агенции.

Беззаконието в преводаческия бранш в България поради огромните финансови интереси е факт! Факт е и, че точно заради това желаещите да превеждат като допълнителен доход са доста и са беззащитен, лесно достъпен, самопредлагащ се и управляем ресурс, умело използван от мениджърите на преводаческите агенции, но не и от добрите мениджъри на преводачески агенции, които държат да предоставят на клиентите си качествен продукт. Качественият продукт, обаче, си има цена и търсене, кривата на която нараства с девалвацията на професията, следователно професионалните преводачи, въпреки огромната конкуренция и липсата на грижа за тях от страна на държавата ни, са търсени и могат да се наложат като професионалисти на пазара и без посредничеството на агенция, особено ако са активни, предприемчиви и са на пазара на труда като свободна професия или като фирма.

Професионалният преводач няма нужда от агент, за да печели от труда си. Ако имаше Правилник или Закон за преводача и у нас, на никого не би му и хрумнало, че трябва задължително да има посредник между клиента и преводача и нямаше днес изобщо да го има конфликтът между преводачите и агенциите.

Министерството на Външните работи изкуствено е създало, поддържа с години и продължава да поддържа у гражданите погрешното разбиране, че когато ти трябва превод, ти е нужна преводаческа агенция и така преводаческите агенции от своя страна с подкрепата на Министерството отдавна са забравили изначалната си функция – да бъдат помощник-посредник между клиента и преводача, а фигурата на преводача изобщо я няма в представите на българските граждани или ако я има, то е, че всеки може да превежда, но не всеки може да има агенция! А чужденците, ползващи преводачески услуги у нас, недоумяват къде са се скрили преводачите на България, че не могат да се свържат директно с тях!

В България отдавна е изкривен смисълът от съществуването на преводаческите агенции – те би трябвало да работят за преводача, да защитават неговите интереси, да го представляват пред директните клиенти и така да го освободят от административната част, за да може преводачът да твори (преводите са под защитата на Закона за авторското право), да бъде по-продуктивен, да се развива и да бъде полезен на обществото, а срещу това агенцията да получава процент от работата на преводача – но вместо това мениджърите на преводаческите агенции твърдят, че преводачите трябва да работят на цената, която самата агенция им посочи, хонорарите им да бъдат максимално ниски, тъй като преводачите се възползват от труда на тях, мениджърите, защото клиентът бил техен!

Чий е клиентът и кой всъщност дава работата?

Със сигурност възложителят не е преводаческата агенция, нито Министерството на външните работи, а е самият клиент. Този клиент не е клиент на агенцията, защото той търси превод и ако агенцията можеше да превежда, нямаше да търси за тази цел вас – преводачът! Ето че преводачите не са наемници, наемници са самите посредници, защото ние, преводачите, сме тези, които решаваме дали да работим с дадена агенция и дали тя да спечели от това, че е посредник между нас и клиента ни, следователно преводачите са реалните работодатели, но в България поради наложеното изискване на Министерството на външните работи официалните преводи да преминават през преводаческа агенция агенциите започват да смятат, че притежават повече власт отколкото реално имат и да карат и преводачите да вярват в това! И преводачите дотолкова са повярвали в това, че ако някоя агенция ги потърси за превод, то те са безкрайно щастливи и превеждат на ниски цени, защото това е условието на агенциите, за да започнат да ги търсят редовно.

Какъв е ефектът от това? Много скоро щастливият преводач разбира, че не може да се издържа с парите от преводи през агенциите и пред него има два варианта – да стане самият той агенция или да се откаже от професията завинаги. Ето защо се получава така, че в България в сравнение с останалите държави си имаме повече агенции отколкото преводачи и ето защо дори самите съюзи на преводачите в България са преводачески агенции. Достатъчно е дори бегло сравнение на Етичния кодекс на СПБ (Съюз на преводачите в България) с Етичните кодекси на преводачите в другите държави, за да се види как в чужбина всеки преводач може да стане член на даден преводачески съюз и основната цел на съюзите им е да защитават престижа на професията и достойното съществуване на преводачите, а у нас – можеш да бъдеш член на такъв съюз, само ако имаш препоръка от настоящ член и в Етичния кодекс на СПБ се „осъжда практиката да се използват преводачи-подизпълнители”.

Защо ли в чужбина най-важната цел на съюзите е да защитават правата на преводачите, а у нас – преводачите да не работят в екип помежду си? Просто защото и българските преводачески съюзи са преводачески агенции и тяхната мисия не е да защитават интересите на преводачите, а да се възползват от преводачите, като стигат дори по-далеч от преводаческите агенции в потъпкването на достойнството на преводачите – неслучайно са затворени съюзи и няма „случайни” преводачи там. Затваряйки се и приемайки предимно университетски преподаватели, тези съюзи изкуствено претендират за елитарност и изграждат мита за некачествените преводачи извън техния съюз, които не са способни да извършват официални преводи, нищо че имат дипломи за висше образование по език, трудов стаж като преводачи и преведени книги!

Има три финансово заинтересовани страни в България да рушат престижа на професията Преводач – Министерството на външните работи, преводаческите агенции и преводаческите съюзи:

1.      Целта на Външно министерство е да прибира незаконна такса за заверката на подписите на преводачите зад гърба им, така че те ще продължават да си твърдят, че статутът на преводачите не е уреден, нищо че на практика по закон само ние носим наказателна отговорност, а на базата на дипломите си можем веднага да се регистрираме в Търговския регистър като свободна професия Преводач и да си извадим и печат – но това Министерство заблуждава всички държавни институции у нас!

2.      Целта на преводаческите агенции е с минимални усилия да печелят от нашето образование и квалификация, в които ние сме инвестирали години!

3.      Целта на двата затворени преводачески съюза е да печелят от авторитет – имената на техните членове са в техните си регистри в интернет, с което се предполага, че гарантират на клиентите качество и така автоматично изключват всички останали професионални преводачи в България!

Тези три заинтересовани страни през годините дотолкова са унижавали преводачите, че днес е трудно да се намерят преводачи, които да са наясно, че могат да работят по-успешно без услугите на преводаческите агенции. Имам колеги-преводачи, които дори не са си и помисляли, че им е необходимо да имат визитни картички като преводачи и да се представят като такива, защото не вярват, че е възможно клиент да ги предпочете пред агенция, а в чужбина преводачите си носят печатите в чантите, независими са и печелят достатъчно, за да инвестират непрекъснато в професионалното си развитие. Очевидно трите заинтересовани страни са успели да превърнат преводачите на България в свои роби, но трябва ли да продължаваме да се държим като такива и да не се борим за правата си? Нима ще допуснем и новите попълнения от млади филолози-преводачи да се заразят с наложилата се в България робска преводаческа психика и да смятат, че не могат да работят независими като адвокатите, зъболекарите, лекарите и нотариусите? Та ние сме точно като тях – специалисти с висше образование, можещи да се регистрират като свободна професия и на които не им е нужен посредник, за да осъществят директен контакт с клиент!

Не забравяйте: качествените преводачи са малко, а търсенето им е голямо!

Не забравяйте: качествените преводачи са малко, а търсенето им е голямо!

За начало – ето и някои от мерките, които могат да се предприемат с цел промяна на нелоялното отношение към професионалните преводачи:

1. Не приемайте трудни преводи от агенции

Най-големият страх или риск, с който се сблъскват всеки ден посредниците, е, че няма да могат да изпълнят задачата на клиента и те наистина няма как да я изпълнят качествено и в срок, ако е трудна и не разполагат с професионалист.

Ако професионалните преводачи започнат да отказват да поемат трудните специализирани преводи, то посредниците ще започнат да разчитат на работещите на трудов договор и препечелващи допълнително чрез преводи преводачи, които са ограничени откъм време, уморени са от основната си работа и избягват да поемат сложни преводи, а предпочитат бланковите документи т.е. ако професионалните преводачи започнат да отказват трудните преводи – то тях ще ги поемат преводачи без необходимия опит и така преводаческите агенции-посредници няма да могат да гарантират качество!

2. Превеждайте само за агенциите, които ви търсят и за бланкови документи

Ако все пак не можете да откажете специализирания текст за превод и сте професионален преводач, който работи само това, то със сигурност отдавна сте наясно, че на вас ви предлагат само най-сложните преводи, онези, които никой не ги иска, а бланковите документи ги превежда някой друг и то вероятно от ваше име – ученик, студент, преводач, който не издава фактури и не иска граждански договор…

Прегледайте поне за година назад коя агенция за какви текстове ви е търсела и ако сред агенциите има такива, които не са ви изпращали бланкови документи, а са ви търсели само за сложни текстове – то нямате причина да продължавате да работите с тях и можете да ги уведомите, че лично ще се отпишете от списъка им в КО на МВнР. Предупредете ги, че сте забелязали, че вече не получавате от тях бланкови документи и че ако ви потърсят за специализиран текст, то няма да го поемете. Можете и да не ги предупреждавате, можете да продължите да работите с тях, но се замислете защо ви е да поддържате преводаческа агенция, която заради ниските цени на преводачите от сивата икономика не поддържа вас? Добрите мениджъри на преводачески агенции са наясно, че ако осигуряват постоянен поток от преводи за доказалите се свои преводачи, ако ги препоръчват на други агенции, то така им дават възможност за постоянни доходи, а оттам и им осигуряват финансовата стабилност, за да могат преводачите да инвестират в професионалното си развитие и да не бъдат принудени да започват работа на трудов договор.

3. Не превеждайте на ниски цени

Работещите в сивата икономика преводачи превеждат на ниски цени, предпочитат бланкови документи и отказват сложните поръчки под претекст, че нямат време, но защо да го правите и вие?

По отношение на размера на хонорара ви между вас и преводаческата агенция конфликтът на интереси винаги ще го има, просто защото мечтата на комисионера е да намери някой, който да работи на възможно най-ниски цени, ако може и безплатно. Но, ако сте професионален преводач, то комисионерът ще иска и да може да разчита на вас в кризисни ситуации, затова проучете каква е средната цена за страница превод към директните клиенти и не се подценявайте – след като ви търсят за сложен превод, то и цената за него ще е различна!

Не мислете, че рискувате, ако прекратите отношенията си с агенция, с която се разминавате по отношение на размера на възнаграждението ви. Да, никой не е незаменим, но ако откажете превод за нелоялна агенция днес, то ще имате време да работите с друга агенция или със свой директен клиент утре!

4. Работете с колеги-професионални преводачи

Колегите ви с вашите работни езици не са ви конкуренция, а партньори – открийте най-добрите и общувайте с тях, споделяйте помежду си, обсъждайте проблемните текстове. Нормално е да ви се случи да не можете да поемете някой превод, да сте болни или преуморени и тогава на помощ ще ви се притече колега.

В чужбина преводачите имат сдружения, имат регистри на преводачите и лесно могат да се свържат помежду си и да работят заедно над големите проекти. Там клиентите имат изградения навик да се обръщат директно към професионален преводач, а не към агенция – това може да се случи и тук, ако се откажем от сянката на некоректните посредници и извоюваме свободата си.