За лоялността между преводач и преводаческа агенция

Handshake

Постоянният глад за преводачи на дадена преводаческа агенция издава алчност – тя стиска ръката само на онези от тях, които й позволят да ги “изстиска”!

Лично аз не работя с преводачески агенции, а с хората, които стоят зад тях – не мога да бъда лоялна към юридическо лице, чийто собственик непрекъснато сменя служителите си…

Всъщност в началото, когато станах заклет преводач, работех с една от „големите” агенции, като всеки напускащ я само след няколко месеца работа мениджър проекти вземаше наличния списък с реално работещи преводачи, създаваше своя собствена агенция и така постепенно започнах да получавам преводи от повече места.

Прекратих работата си с онази агенция, просто защото мога да бъда лоялна и да приемам поръчки с абсурдни срокове само от определени личности, с които работя от години и от които получавам преводи редовно, а не от „агенти”, които издирват по спешност преводач под дърво и камък от днес за утре, за да запълнят днешната си дупка, като при това задължително не разполагат с по-висок бюджет за дадения „проект”, въпреки експресността и сложността на превода. За да генерират максимална печалба, „големите” не изграждат дългосрочни взаимноотношения, а работят само с тези, от които могат да закупят значително по-евтини преводи в конкретния момент на търсене, така че не се чувствайте „изоставен” от тях, когато вдигнете цената на труда си дори и с 5%.

Поводът за разписването ми днес е, че тези дни служители от Артедок ЕООД изтриха два мои коментара във фейсбук, в които си позволих да задам два въпроса във връзка с друг коментар до тях на преводач, който 5 години ежедневно ги е обслужвал с преводи, а те изведнъж са спрели да работят с него без предупреждение.

В момента от преводаческа агенция Артедок набират преводачи. Оказва се, обаче, че ако работите за тях като външен сътрудник 5 години ежедневно, след 5 години ще се събудите без преводи от тях, защото от тази сутрин нататък вече не отговаряте на новия профил на преводача, който си търсят, така че без обяснение ще прекратят сътрудничеството си с Вас. Вие ще си чакате поне една седмица да Ви изпратят преводи, но те няма дори да благоволят да Ви уведомят за промяната. Не са и длъжни – не сте на трудов договор. Как ще запълните неочакваната финансова дупка?

Имах два въпроса към тях:

  1. През тези 5 години постараха ли се да насочват преводача в професионалното му развитие?
  2. Инвестираха ли в развитието на преводача поне веднъж?

За миг се поставих на мястото на този преводач, който е бил толкова лоялен към тях, че чак се е самоопределил в профила си във Фейсбук като преводач на Артедок… и ме заболя… заболя ме, че все още има преводачи, които не са осъзнали, че да си преводач е свободна професия, която ни дава възможност да бъдем лоялни първо към себе си и да работим за себе си, като излезем от анонимността си като преводачи и се заявим като такива, като усъвършенстваме уменията и знанията си до степен, която ще привлича и задържа директните ни клиенти повече от 5 години и то срещу достойно заплащане.

Иначе кандидатствайте, но се замислете има ли нужда професионалният преводач от услугите на преводаческа агенция и трябва ли да сте лоялен към преводаческа агенция, която ще Ви заличи с лекота…  защото няма как да има дългосрочни и лоялни взаимоотношения там, където не се цени усъвършенстването и качеството, а целта е единствено генерирането на висока печалба!

Клиентите и планирането на времето по време на празници

Дните между Коледа и Нова година – професионалните преводачи продължават да са на линия през тези дни и работят, наясно са, че експресните поръчки през това време на годината се увеличават в пъти, просто защото не само клиентите бързат, но и колегите-преводачи, за които преводите не са основен приход, са си планирали почивка.

Няма ги!

Ето как изведнъж рязко конкуренцията е намаляла и за теб се сещат и преводачески агенции, на които някога уж си изпращал сивито си – дори не помниш кога, но по празниците си издигнат от тях в ранг от „преводач-резерва“ в „основен преводач“.

През тези дни е напълно възможно да те упрекнат, че не умееш да си планираш времето, но най-близките до сърцето ти хора отдавна са наясно какво се случва и просто ти се усмихват или ти звънят, за да ти кажат да се поразходиш малко из стаята, да поизлезеш навън… всъщност мама вече я няма… и когато плача, превеждайки, зная, че не е от умора, а от тъга…

В дните между Коледа и Нова година се работи усилено, тогава и съдилищата се сещат, че могат да потърсят преводача директно. Пак през тези дни те буди клиент – не си записал телефона с името му в твоя, но и през нотките стрес в гласа му, сънено го разпознаваш… получил мейл, три изречения само, но ако може веднага… Друг пък ти е изпратил почти любовен SMS в 6:00 сутринта с въпрос: В колко часа мога да звънна най-рано? На трети не са му върнали цели 15 дни банковата гаранция и не можел да чака да минат празниците… А 5-годишната ти дъщеря си играе при баба или край теб на мама-преводач, разговоряйки по телефона:

– Dobro, dobro!

Което ми напомня, че ако ме застигне самосъжалението, че работя по празници – просто ще изключа телефона! А до тогава – не аз, а клиентите не умеят да си планират времето по време на празници… а аз съм просто неизключил телефона си професионален преводач, който най-често провежда с адвокатите на клиентите си следния разговор:

О, если вы не придете –

Он утонет, утонет в болоте,

Умрет, пропадет

Бегемот!!!

 

– Ладно! Бегу! Бегу!

Если могу, помогу!

Ох, нелегкая это работа –

Из болота тащить бегемота!

 

Омбудсманът за заверката на подписа на преводача

Не съм се старала да пиша красиво – красотата няма да спаси света, нито професията ни. Спасението е в практичността. Преводачи, наистина ли Ви харесва всеки да разполага с подписа Ви, да се подписвате върху празни листи, да сте просто имена в скрити списъци, а не реални личности? За тези от Вас, които са преводачи с агенции:  да си посредник е печеливша стратегия, но само ако си независим посредник – както е навсякъде по света. Наистина ли Ви харесва да сте зависими от некомпетентни държавни служители и от монополисти?

Не противопоставям агенции срещу преводачи – не! Тази част от веригата функционира добре. Третият е излишен и точно той не желае да си отиде!

Да почетем паметта на преводачите на България с прочитането на поредния отговор на Омбудсмана относно заверката на подписите ни!

1. Набързо написаното ми писмо до него, без дори да го прочета  и редактирам

Уважаеми г-н Омбудсман!

Дирекция КО към МВнР има изискване всяка преводаческа агенция да депозира подписи на преводачи, за да може от Дирекцията да заверяват подписите на преводачите в тяхно отсъствие. На мен и на всички останали преводачи, които имат желанието да работят с преводачески агенции – нито Дирекция Консулски отношения, нито всяка отделна преводаческа агенция могат да ни гарантират, че няма да злоупотребят с подписите ни.

Вие, като професионалист, познаващ законите, можете ли да посочите начин, по който да превеждаме за агенциите като заклети преводачи и да сме сигурни, че нито една агенция няма да злоупотреби с подписите ни? Можете ли да се обърнете с молба към Дирекция КО максимално бързо да гарантират сигурност на преводачите – като например на всички преводачи, които превеждат за агенции и отговарят на критериите на КО, да им се издаде печат или пък да изискват от преводаческите агенции преди да им предоставят превода за заверка на подписа на преводача, то подписът да е заверен преди това и при нотариус?
Искане: Моля, посочете ми законен и сигурен начин, с който да си гарантирам, че нито една агенция няма как да злоупотреби с подписа ми, за да мога да работя спокойно с всички агенции в България.
Предходни_разглеждания: Дирекция КО е признала, че практиката да заверява подписи на преводачи е незаконосъобразна, но не я прекратява!

2. Отговорът на Омбудсмана – отново без срокове за изпълнение и висящо-уклончив

Омбудсман

 

Преводаческа агенция или агенция за легализации

prevodi i legalizacii

За имитаторите на преводачите няма да има проблеми в бизнеса, докато оригиналите се крият!

На 08.06.2013 г. присъствах по покана на Националната асоциация на преводаческите агенции (НАПА) на събрание, предварително заявено от тях като събрание, на което най-важната точка е:

“Разглеждане на актуални въпроси за състоянието на преводаческия бизнес в България. Среща с представители на МВнР, МОМН, Министерство на правосъдието.”

За мен като преводач, регистрирал преди години преводаческа агенция, за да практикува професията си самостоятелно и неограничено, актуалните въпроси, които не търпят отлагане и изискват спешно мерки и реакция от страна на ПРЕВОДАЧЕСКИЯ БИЗНЕС, са:

– премахването на остарялата нормативна уредба и т.нар. нови изисквания и Договора към тях;
– статута на преводачите и съставянето на регистър;
– незаконосъобразната заверка на подписите на преводачите и таксата, която заплащат гражданите за тази услуга.

Вместо това, оказа се, че актуалните въпроси на представителите на т.нар. преводачески бизнес, присъстващи там, нямат нищо общо с моят основен предмет на дейност – преводите! Можете да разгледате раздаденият въпросник за обсъждане тук:

Obsht vaprosnik

MONMP

Всички присъстващи бяха сертифицирали се, интересуващи се основно за реда и проблемите, свързани със заверките на документите към различните институции и как да се до-“опрости” и улесни тази им дейност.

Осъзнах, че това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно – това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач! Добре… нека си функционират като такива и нека към тях МВнР да си има изисквания, но не и към преводите и преводаческите агенции, които осигуряват ПРЕВОД. Неслучайно на това събрание не присъстваше представител от Министерството на правосъдието, отговарящ за въпросите по съставянето на регистъра на съдебните преводачи, а присъстваше Системен администратор от IT отдела им.

От днес лично за мен НАПА е НААЛ – НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА АГЕНЦИИТЕ ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИ, а ние, всички останали, които не сме или сме преводачи с агенции за преводи или преводачи, регистрирани на свободна практика, трябва да продължим да действаме по действително актуалните проблеми на преводаческия бизнес в България!

Има ли нужда професионалният преводач от услугите на преводаческа агенция

„Да живееш значи да се бориш. Поробеният - за свобода, а свободният - за съвършенство.” (Яне Сандански) – ОСВОБОДЕТЕ ПРЕВОДАЧИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА СИ, А ДА СЕ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАТ!

„Да живееш значи да се бориш. Поробеният – за свобода, а свободният – за съвършенство.” (Яне Сандански) – ОСВОБОДЕТЕ ПРЕВОДАЧИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА СИ, А ДА СЕ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАТ!

Преводач не се става за ден, а за да си преводаческа агенция – достатъчно е да наемеш офис и си готов! Възможно е дори да си легнеш безработен и да се събудиш мениджър на агенция, но за да си професионален преводач – са нужни години упорит труд, за да развиеш уменията, необходими за професията!

Към днешна дата се оказва, че само ако си гражданин на България не можеш да упражняваш достойно професията си на Преводач – всички други държави отдавна са се погрижили и са създали подходяща законова среда за своите преводачи, а в България – професията е обезценена, преводаческият бизнес у нас все още се крепи на Наредба от 1958 г. и Министерството на външните работи не желае да се откаже от незаконната такса, която прибира за заверката на подписа на преводачите – 15–30 лв. за документ, а и няма преводачески съюз, който да защити интересите им, просто защото и тези съюзи са се превърнали в преводачески агенции.

Беззаконието в преводаческия бранш в България поради огромните финансови интереси е факт! Факт е и, че точно заради това желаещите да превеждат като допълнителен доход са доста и са беззащитен, лесно достъпен, самопредлагащ се и управляем ресурс, умело използван от мениджърите на преводаческите агенции, но не и от добрите мениджъри на преводачески агенции, които държат да предоставят на клиентите си качествен продукт. Качественият продукт, обаче, си има цена и търсене, кривата на която нараства с девалвацията на професията, следователно професионалните преводачи, въпреки огромната конкуренция и липсата на грижа за тях от страна на държавата ни, са търсени и могат да се наложат като професионалисти на пазара и без посредничеството на агенция, особено ако са активни, предприемчиви и са на пазара на труда като свободна професия или като фирма.

Професионалният преводач няма нужда от агент, за да печели от труда си. Ако имаше Правилник или Закон за преводача и у нас, на никого не би му и хрумнало, че трябва задължително да има посредник между клиента и преводача и нямаше днес изобщо да го има конфликтът между преводачите и агенциите.

Министерството на Външните работи изкуствено е създало, поддържа с години и продължава да поддържа у гражданите погрешното разбиране, че когато ти трябва превод, ти е нужна преводаческа агенция и така преводаческите агенции от своя страна с подкрепата на Министерството отдавна са забравили изначалната си функция – да бъдат помощник-посредник между клиента и преводача, а фигурата на преводача изобщо я няма в представите на българските граждани или ако я има, то е, че всеки може да превежда, но не всеки може да има агенция! А чужденците, ползващи преводачески услуги у нас, недоумяват къде са се скрили преводачите на България, че не могат да се свържат директно с тях!

В България отдавна е изкривен смисълът от съществуването на преводаческите агенции – те би трябвало да работят за преводача, да защитават неговите интереси, да го представляват пред директните клиенти и така да го освободят от административната част, за да може преводачът да твори (преводите са под защитата на Закона за авторското право), да бъде по-продуктивен, да се развива и да бъде полезен на обществото, а срещу това агенцията да получава процент от работата на преводача – но вместо това мениджърите на преводаческите агенции твърдят, че преводачите трябва да работят на цената, която самата агенция им посочи, хонорарите им да бъдат максимално ниски, тъй като преводачите се възползват от труда на тях, мениджърите, защото клиентът бил техен!

Чий е клиентът и кой всъщност дава работата?

Със сигурност възложителят не е преводаческата агенция, нито Министерството на външните работи, а е самият клиент. Този клиент не е клиент на агенцията, защото той търси превод и ако агенцията можеше да превежда, нямаше да търси за тази цел вас – преводачът! Ето че преводачите не са наемници, наемници са самите посредници, защото ние, преводачите, сме тези, които решаваме дали да работим с дадена агенция и дали тя да спечели от това, че е посредник между нас и клиента ни, следователно преводачите са реалните работодатели, но в България поради наложеното изискване на Министерството на външните работи официалните преводи да преминават през преводаческа агенция агенциите започват да смятат, че притежават повече власт отколкото реално имат и да карат и преводачите да вярват в това! И преводачите дотолкова са повярвали в това, че ако някоя агенция ги потърси за превод, то те са безкрайно щастливи и превеждат на ниски цени, защото това е условието на агенциите, за да започнат да ги търсят редовно.

Какъв е ефектът от това? Много скоро щастливият преводач разбира, че не може да се издържа с парите от преводи през агенциите и пред него има два варианта – да стане самият той агенция или да се откаже от професията завинаги. Ето защо се получава така, че в България в сравнение с останалите държави си имаме повече агенции отколкото преводачи и ето защо дори самите съюзи на преводачите в България са преводачески агенции. Достатъчно е дори бегло сравнение на Етичния кодекс на СПБ (Съюз на преводачите в България) с Етичните кодекси на преводачите в другите държави, за да се види как в чужбина всеки преводач може да стане член на даден преводачески съюз и основната цел на съюзите им е да защитават престижа на професията и достойното съществуване на преводачите, а у нас – можеш да бъдеш член на такъв съюз, само ако имаш препоръка от настоящ член и в Етичния кодекс на СПБ се „осъжда практиката да се използват преводачи-подизпълнители”.

Защо ли в чужбина най-важната цел на съюзите е да защитават правата на преводачите, а у нас – преводачите да не работят в екип помежду си? Просто защото и българските преводачески съюзи са преводачески агенции и тяхната мисия не е да защитават интересите на преводачите, а да се възползват от преводачите, като стигат дори по-далеч от преводаческите агенции в потъпкването на достойнството на преводачите – неслучайно са затворени съюзи и няма „случайни” преводачи там. Затваряйки се и приемайки предимно университетски преподаватели, тези съюзи изкуствено претендират за елитарност и изграждат мита за некачествените преводачи извън техния съюз, които не са способни да извършват официални преводи, нищо че имат дипломи за висше образование по език, трудов стаж като преводачи и преведени книги!

Има три финансово заинтересовани страни в България да рушат престижа на професията Преводач – Министерството на външните работи, преводаческите агенции и преводаческите съюзи:

1.      Целта на Външно министерство е да прибира незаконна такса за заверката на подписите на преводачите зад гърба им, така че те ще продължават да си твърдят, че статутът на преводачите не е уреден, нищо че на практика по закон само ние носим наказателна отговорност, а на базата на дипломите си можем веднага да се регистрираме в Търговския регистър като свободна професия Преводач и да си извадим и печат – но това Министерство заблуждава всички държавни институции у нас!

2.      Целта на преводаческите агенции е с минимални усилия да печелят от нашето образование и квалификация, в които ние сме инвестирали години!

3.      Целта на двата затворени преводачески съюза е да печелят от авторитет – имената на техните членове са в техните си регистри в интернет, с което се предполага, че гарантират на клиентите качество и така автоматично изключват всички останали професионални преводачи в България!

Тези три заинтересовани страни през годините дотолкова са унижавали преводачите, че днес е трудно да се намерят преводачи, които да са наясно, че могат да работят по-успешно без услугите на преводаческите агенции. Имам колеги-преводачи, които дори не са си и помисляли, че им е необходимо да имат визитни картички като преводачи и да се представят като такива, защото не вярват, че е възможно клиент да ги предпочете пред агенция, а в чужбина преводачите си носят печатите в чантите, независими са и печелят достатъчно, за да инвестират непрекъснато в професионалното си развитие. Очевидно трите заинтересовани страни са успели да превърнат преводачите на България в свои роби, но трябва ли да продължаваме да се държим като такива и да не се борим за правата си? Нима ще допуснем и новите попълнения от млади филолози-преводачи да се заразят с наложилата се в България робска преводаческа психика и да смятат, че не могат да работят независими като адвокатите, зъболекарите, лекарите и нотариусите? Та ние сме точно като тях – специалисти с висше образование, можещи да се регистрират като свободна професия и на които не им е нужен посредник, за да осъществят директен контакт с клиент!

Не забравяйте: качествените преводачи са малко, а търсенето им е голямо!

Не забравяйте: качествените преводачи са малко, а търсенето им е голямо!

За начало – ето и някои от мерките, които могат да се предприемат с цел промяна на нелоялното отношение към професионалните преводачи:

1. Не приемайте трудни преводи от агенции

Най-големият страх или риск, с който се сблъскват всеки ден посредниците, е, че няма да могат да изпълнят задачата на клиента и те наистина няма как да я изпълнят качествено и в срок, ако е трудна и не разполагат с професионалист.

Ако професионалните преводачи започнат да отказват да поемат трудните специализирани преводи, то посредниците ще започнат да разчитат на работещите на трудов договор и препечелващи допълнително чрез преводи преводачи, които са ограничени откъм време, уморени са от основната си работа и избягват да поемат сложни преводи, а предпочитат бланковите документи т.е. ако професионалните преводачи започнат да отказват трудните преводи – то тях ще ги поемат преводачи без необходимия опит и така преводаческите агенции-посредници няма да могат да гарантират качество!

2. Превеждайте само за агенциите, които ви търсят и за бланкови документи

Ако все пак не можете да откажете специализирания текст за превод и сте професионален преводач, който работи само това, то със сигурност отдавна сте наясно, че на вас ви предлагат само най-сложните преводи, онези, които никой не ги иска, а бланковите документи ги превежда някой друг и то вероятно от ваше име – ученик, студент, преводач, който не издава фактури и не иска граждански договор…

Прегледайте поне за година назад коя агенция за какви текстове ви е търсела и ако сред агенциите има такива, които не са ви изпращали бланкови документи, а са ви търсели само за сложни текстове – то нямате причина да продължавате да работите с тях и можете да ги уведомите, че лично ще се отпишете от списъка им в КО на МВнР. Предупредете ги, че сте забелязали, че вече не получавате от тях бланкови документи и че ако ви потърсят за специализиран текст, то няма да го поемете. Можете и да не ги предупреждавате, можете да продължите да работите с тях, но се замислете защо ви е да поддържате преводаческа агенция, която заради ниските цени на преводачите от сивата икономика не поддържа вас? Добрите мениджъри на преводачески агенции са наясно, че ако осигуряват постоянен поток от преводи за доказалите се свои преводачи, ако ги препоръчват на други агенции, то така им дават възможност за постоянни доходи, а оттам и им осигуряват финансовата стабилност, за да могат преводачите да инвестират в професионалното си развитие и да не бъдат принудени да започват работа на трудов договор.

3. Не превеждайте на ниски цени

Работещите в сивата икономика преводачи превеждат на ниски цени, предпочитат бланкови документи и отказват сложните поръчки под претекст, че нямат време, но защо да го правите и вие?

По отношение на размера на хонорара ви между вас и преводаческата агенция конфликтът на интереси винаги ще го има, просто защото мечтата на комисионера е да намери някой, който да работи на възможно най-ниски цени, ако може и безплатно. Но, ако сте професионален преводач, то комисионерът ще иска и да може да разчита на вас в кризисни ситуации, затова проучете каква е средната цена за страница превод към директните клиенти и не се подценявайте – след като ви търсят за сложен превод, то и цената за него ще е различна!

Не мислете, че рискувате, ако прекратите отношенията си с агенция, с която се разминавате по отношение на размера на възнаграждението ви. Да, никой не е незаменим, но ако откажете превод за нелоялна агенция днес, то ще имате време да работите с друга агенция или със свой директен клиент утре!

4. Работете с колеги-професионални преводачи

Колегите ви с вашите работни езици не са ви конкуренция, а партньори – открийте най-добрите и общувайте с тях, споделяйте помежду си, обсъждайте проблемните текстове. Нормално е да ви се случи да не можете да поемете някой превод, да сте болни или преуморени и тогава на помощ ще ви се притече колега.

В чужбина преводачите имат сдружения, имат регистри на преводачите и лесно могат да се свържат помежду си и да работят заедно над големите проекти. Там клиентите имат изградения навик да се обръщат директно към професионален преводач, а не към агенция – това може да се случи и тук, ако се откажем от сянката на некоректните посредници и извоюваме свободата си.

Преводи словенски, сръбски, хърватски език и Google

19 Януари 2013
Илка Енчева преводачОбичам работата си и контактите с директни клиенти и затова присъствието ми в Интернет като преводач от/на словенски, сръбски и хърватски език е важно за мен, още повече, че ако не сме на първа страница в Google или дори в топ 5 – то все едно ни няма, не съществуваме за тези, с които бихме могли да установим дългосрочно сътрудничество.

Не ме привлича и онази част от линк билдинга, в която просто трябва ръчно да регистрирам адреса на преводаческата си агенция, специализирана за преводи на словенски, сръбски, хърватски и английски език в различни авторитетни, но чужди за мен директории, регионални и нишови каталози и портали. Регистрирайки се в тях, установих колко много преводачески агенции, предлагащи преводи на над 40 езика има, което моят перфекционизъм отчита като непрофесионализъм – не бих могла да си позволя да предам текст, който не е минал през мен като преводач, редактор или коректор, а съм била просто посредник по веригата, който е чакал преводачът да преведе текста в срок.

Това и отличава нас, преводачите с агенции, от другия тип – мениджърите на агенции, които не са филолози и не владеят езици. Ако ние сме „заровени” в преводите, то те са „заробени” в стратегиите как да печелят от оборот. Ако ние общуваме с клиентите си и обсъждаме директно с тях специализираните текстове, за да предадем качествен продукт, то те не осигуряват директна връзка между клиента и преводача, от което страда превода, и най-важното – ако за нас са важни доверието и дългосрочните отношения и можем да си позволим по-ниска цена, то агенциите-посредници няма как да направят това!

В момента само в България преводачите са принудени да работят чрез посредничеството на преводаческите агенции, само у нас няма Закон за преводача и реално не се знае колко от преводачите са в сивата икономика и превеждат тайно от работодателите си. Надявам се скоро това да се промени и все повече преводачи да приемем предизвикателството да се конкурираме с преводаческите агенции и да упражняваме любимата си професия, а клиентите да се “научат” да се свързват директно с нас – така, както го правят в чужбина, защото реално наказателната отговорност за преводите не се носи от преводаческите агенции, а от самите преводачи и затова е излишно да има посредник по веригата клиент – преводач!