Забавеното-ускорено развитие на преводаческия бизнес у нас

Гледат на преводачите като на смешници, пишещи до Омбудсмана и неспособни да разрешат сами дребните проблеми на фирмите си и професията си… Който не може да оцелее на българския пазар, като си изгради бизнес-система, която да е непоклатима пред  всякакви държавни изисквания – законни, незаконни, отдавна остарели… то няма място в бизнеса… така че убий мухата, която ти е в влязла в главата, че можеш да промениш системата и да наложиш и в България световните практики и да упражняваш независимо свободната си професия на преводач или да управляваш свободно преводаческата си агенция и се примири…

Да, ама не, защото сме наясно, че съществуват безброй техники за убиване на мухи и все безполезни, някои от тях описани и от Йордан Радичков в разказа му Убий мухата!, който започва така:

“Винаги ми е правело впечатление лекомислието на някои хора, че е извънредно просто да се убие мухата.”

И докато всички ние, занимаващите се с преводи в България като основна професия, преминавахме по различно време, с различна скорост, всеки сам за себе си и очевидно без синхронност помежду ни през трите фази на реакция, описани от Закона на Артър Кларк за революционните идеи, то агенциите-хамелеони съвсем логично не се и обединиха около идеята за Закон за преводача и освобождаване на дейността им от архаични правилници, а се обединиха около идеята за монополизъм и понижаване на критериите за упражняване на професията преводач!

Според Артър Кларк всяка революционна идея предизвиква три фази на реакция:

1. — Това е напълно невъзможно – не ми губете времето.
2. — Възможно е, но не си струва да го правим.
3. — През цялото време ви казвах, че това е добра идея.

Тези три фази се отнасят за революционни идеи, а в идеята и в България да се  постигне независимост при практикуването на свободната професия Преводач и предлагането на услугата Преводи няма нищо революционно – в другите държави е регламентирано какво е заклет преводач още през 1928 г., но за съжаление ние в момента живеем, изживяваме и преживяваме това като нещо революционно. Е, все пак сме в България и знаем теорията на Г. Д. Гачев за забавеното-ускорено развитие на българското общество и литература – теория, която на нас, като българи, не ни звучи никак парадоксално, а като преводачи – още повече.   

Предстои ни превключването от забавено към ускорено развитие или казано другояче – догонване, предшествано от опити да се убие мухата, нахлула сред нас чрез обмяната на мнения в Петицията и показала ни как работят преводаческите агенции и преводачите в другите държави, колко остарял е Правилникът, колко абсурден е Договорът и  практиката да си даваме подписите на трети лица, да подписваме празни листи и да ни заверяват личните преводи зад гърба ни… Новите идеи за промени в преводаческия бизнес вече са сред нас и опитите да не бъдат последвани, да се игнорират и убият чрез премълчаване, са обречени на провал!

Ilka Encheva

Преводаческа агенция или агенция за легализации

prevodi i legalizacii

За имитаторите на преводачите няма да има проблеми в бизнеса, докато оригиналите се крият!

На 08.06.2013 г. присъствах по покана на Националната асоциация на преводаческите агенции (НАПА) на събрание, предварително заявено от тях като събрание, на което най-важната точка е:

“Разглеждане на актуални въпроси за състоянието на преводаческия бизнес в България. Среща с представители на МВнР, МОМН, Министерство на правосъдието.”

За мен като преводач, регистрирал преди години преводаческа агенция, за да практикува професията си самостоятелно и неограничено, актуалните въпроси, които не търпят отлагане и изискват спешно мерки и реакция от страна на ПРЕВОДАЧЕСКИЯ БИЗНЕС, са:

– премахването на остарялата нормативна уредба и т.нар. нови изисквания и Договора към тях;
– статута на преводачите и съставянето на регистър;
– незаконосъобразната заверка на подписите на преводачите и таксата, която заплащат гражданите за тази услуга.

Вместо това, оказа се, че актуалните въпроси на представителите на т.нар. преводачески бизнес, присъстващи там, нямат нищо общо с моят основен предмет на дейност – преводите! Можете да разгледате раздаденият въпросник за обсъждане тук:

Obsht vaprosnik

MONMP

Всички присъстващи бяха сертифицирали се, интересуващи се основно за реда и проблемите, свързани със заверките на документите към различните институции и как да се до-“опрости” и улесни тази им дейност.

Осъзнах, че това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно – това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач! Добре… нека си функционират като такива и нека към тях МВнР да си има изисквания, но не и към преводите и преводаческите агенции, които осигуряват ПРЕВОД. Неслучайно на това събрание не присъстваше представител от Министерството на правосъдието, отговарящ за въпросите по съставянето на регистъра на съдебните преводачи, а присъстваше Системен администратор от IT отдела им.

От днес лично за мен НАПА е НААЛ – НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА АГЕНЦИИТЕ ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИ, а ние, всички останали, които не сме или сме преводачи с агенции за преводи или преводачи, регистрирани на свободна практика, трябва да продължим да действаме по действително актуалните проблеми на преводаческия бизнес в България!