(Без)Работните преводачески агенции

otlagane

По-малкото е повече от нищо!

Беглият преглед на цените, предлагани от преводаческите агенции, спечелили търговете на Прокуратурите, показва отчаянието им, че нямат достатъчно работа – какво друго би могло да означава да се самопредлагаш да ти платят по-лошо, отколкото се предлага в самата Наредба за съдебните преводачи… Конкуретност, желание да спечелиш на всяка цена? По-скоро отчаяност, че средствата за препитание са ограничени и са намалели и че по-малкото е повече от нищо… Иначе защо ще си самосъздаваш кризисни условия на труд, особено след като си и посредник и ще трябва да търсиш и разчиташ на „евтини” преводачи?

Достатъчно доказателство за паниката на (без)работните преводачески агенции, спечелили търговете, че нямат преводи и са обречени на безработица, е прегледа на предложените цени от спечелилата търга към Окръжна прокуратура – Пловдив софийска агенция и текста в нейния сайт относно цените на преводаческите й услуги:

Untitled

Ето какво е написала същата фирма в сайта си:

„Нормално е да си зададете въпроса: А какви ще бъдат цените при едно така гарантирано безупречно качество? С чиста съвест ще Ви отговорим: По-ниски отколкото на всичките ни конкуренти.

В сайта им има правописни грешки, но на тях сме им свикнали, а и не това е важното в случая… по-същественото е, че докато (без)работните преводачески агенции печелят търговете, то професионалните преводачи продължават да са в нищото поради липсата на познания на работещите в съдебната система за професията ни и непрофесионализма им в изготвянето на изискванията към преводачите – дипломите ни за филологии не стават… трябва си Сертификат С 1 или С 2, съгласно Общата европейска езикова рамка. Представям си как хуквам за Белград, Подгорица, Сараево, Бaня Лука, Загреб и Любляна и ентусиазмът ми да подготвя документите си за съдебен преводач в България секва, още повече, че агенциите участват в търговете с дипломите на преводачите, не и с техни сертификати.

Ако ще ставаме туристи, колекциониращи сертификати, по-добре директно да се явяваме на изпитите в чужбина за съдебни преводачи. Това поне ще ни гарантира влизането в официалните списъци на съдебните преводачи на тези държави, които са общодостъпни в интернет, а и ще се въоръжим, аз поне – с цели шест печата, докато в България ще си останем анонимни притежатели на сертификати, които трябва да ги подаваме към всеки съд поотделно, като ако не се явим в съда без основателна причина, ни очаква глоба от 500,00 лв.

Преводачите мълчат – ако мълчанието е злато, то те мълчат, защото имат достатъчно работа и забогатяват, така че не им се занимава с Наредбата за съдебни преводачи. Прокуратурите ни са доволни – те работят с отчаяните (без)работни преводачески агенции, които участват в търговете им и им плащат редовно, дори се отчитат в интернет.

И все пак нещо в анализа може би не е както трябва, или пък е?

От тази табличка с посочени номерации на двете издадени фактури на една и съща дата става ясно, че тази агенция в един и същи ден в края на месеца е издала 52 фактури, вероятно и повече…

Вид документ Номер документ Дата на документ Стойност с ДДС Дата на плащане Основание за плащане
фактура № 0000002580 29.9.2014 128,68 14.10.2014 чл. 4 от Условията на договора
фактура № 0000002632 29.9.2014 959,28 14.10.2014 чл. 4 от Условията на договора
1087,96

Броят издадени фактури обаче не означава, че фирмата е спечелила достатъчно – фактури се пишат и за 3, и за 3000 лв., но след като иска да спечели търг на всяка цена, то това е сигурен признак, че е отчаяна (без)работна преводаческа агенция… особено, ако и годишният й корпоративен данък е почти колкото данъка на фирмата на един самостоятелен мълчалив средностатистически преводач…

Търговете за писмени преводи към Прокуратурите

Предлагам статия-игра  да пишем заедно:

Всеки преводач, който желае, може да провери коя преводаческа агенция е спечелила търга в неговия град, да прегледа каква е най-ниската цена, с която агенцията е спечелила търга, да напише свой коментар или анализ относно цените по групи и да ми го изпрати за анонимно или неанонимно публикуване в блога.

Според  чл. 83 (6) от Закона за обществените поръчки :

Възложителят в един и същи ден изпраща решението по ал. 4 на всички участници и публикува в профила на купувача решението и протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3.

Ако отворите интернет страниците на всяка една Прокуратура, би трябвало да откриете линк към Протокола от търговете за писмени преводи. Към  момента не мога да открия Протокола от проведения от Прокуратурата на Република България търг. Писах им с молба да ми изпратят линк.

Ето няколко линка като начало, за да разгледате Протоколите:

Окръжна прокуратура Пловдив

Софийска районна прокуратура

Районна прокуратура Варна

Районна прокуратура Бургас

Районна прокуратура Русе

Прави впечатление, че преводаческите агенции, които са участвали в тези търгове, почти винаги са едни и същи за цяла България – 4–5 на брой, като най-вече изпъква името на една от тях, която е заложила ниски цени и е спечелила доста от търговете! 

Наясно сме, че търговете значително ще забавят създаването на квалифицирани преводачи за нуждите на съдебната система, но допълнително имаме и следният казус, който Прокуратурите едва ли ще проследят:

След като агенциите, спечелили търговете Ви, се броят на пръстите на едната ръка, то дали наистина превеждат точно преводачите, посочени в списъка на агенциите, спечелили най-многото търгове?

Или същият въпрос, зададен по друг начин:

Броят на преводачите, който се изисква от всяка агенция, е 38. Една от агенциите е спечелила няколко търга. Някои от преводачите пък фигурират в списъците и на конкуренцията. Достатъчни ли ще са точно тези 38, а както се оказва и по-малко на брой преводачи, за да бъдат удовлетворени нуждите на Прокуратурите на България?

 

 

 

 

 

Клиентите – неограниченият ресурс на преводачите

Колкото си по-анонимен и сив, толкова по-малко работа и печалба като преводач ще има за теб!

Колкото си по-анонимен и сив, толкова по-малко работа и печалба като преводач ще има за теб!

За разлика от счетоводителите, които обслужват определен брой фирми и могат да изчислят предварително месечните си приходи, то ние, преводачите, никога не знаем колко поръчки ще имаме през месеца и дали изобщо ще имаме. Тази липса на сигурност отблъсква реалистите от професията ни и те предпочитат през деня да продават „изгодно“ други свои умения срещу редовно месечно възнаграждение, а вечер или събота и неделя да превеждат за допълнителни доходи.

Ако сте привърженик на разумния подход за оцеляване, то вие със сигурност сте на трудов договор някъде и сте в симбиотична връзка с няколко преводачески агенции, така че вероятността да се замислите за „развод“ и независимост ви плаши, въпреки недоволството и неудовлетвореността ви, че превеждате на ниски цени заради т.нар. глобална криза и за да не ви измести конкуренцията. Работейки по този начин, вие сте избрали да бъдете анонимни за директните клиенти, като за анонимността си имате и съюзник в лицето на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР.

Има и друг тип преводачи – такива, които успешно съчетават работата на трудов договор като учители, например, но са се регистрирали като свободна професия Преводач, или пък са регистрирали фирма и се самоосигуряват през нея като преводачи. Те, за разлика от анонимните преводачи, са наясно, че ще спечелят в пъти повече, ако са извън сивата икономика и открито се свързват с директни клиенти и издават фактури. Заплащат за самостоятелността си около 140 лв. месечна вноска за осигуровки и нямат нищо против да платят и дължимия годишен данък печалба.

За първия тип преводачи, анонимните, сумата от 140 лв. е огромна на базата на това, което си докарват като допълнителен доход от трите агенции, с които работят от години, а за вторият тип – сумата е постижима и предпочитана. Сред анонимните преводачи има и такива, които работят с преводачески агенции от цялата страна, в топ 10 са за редкия език, който владеят, приходите им от преводи са по-високи от заплатата им, но работят на позиция, която е престижна и им допада и не желаят да си губят времето с директни контакти с клиенти, освен това сами няма как да обхванат цялата страна, а с помощта на агенциите го правят и то за бланкови преводи, в които променят само имена и числа. Анонимността и липсата на промени в България се поддържа точно от този тип авторитетни и наложили се преводачи, сред които са и любимите ни университетски преподаватели.

На практика първият тип преводачи, реалистите, избират да ходят по тънко въже с начало и край и превръщат въжето в своя бесилка, защото няма как да обслужват легално директни клиенти, разчитат само на преводи и плащания от посредници, работят на ниски цени и го правят в работно или извън работно време и така се оказва, че работят непрекъснато, а заради умората – и некачествено. След като никога не са разчитали на собствените си ресурси, за доста от тях месечната сума от 140 лв. за осигуровки е космическа и те предпочитат да си останат анонимни.

С какви ресурси разполагаме като преводачи?

Доста наши колеги-преводачи си представят ресурсите като парични средства за наемане на офис, откриване на фирма, плащане на осигуровки и хонорар за счетоводител. Месечно чрез преводаческите агенции си докарват много малко, така че как смея да им предлагам идеята да започнат самостоятелна практика като преводачи и да се самоосигуряват на минимума от 420 лв. за професията ни. Ресурсите на преводачите, обаче, нямат нищо общо с посочените разходи по-горе. Под ресурс разбирам не разход, а умения, които носят приход и възможности за инвестиране, така че ресурсите на професионалния преводач са:

  • владеенето на чужд език и на майчиния език до съвършенство;
  • специализацията;
  • препоръките от доволните директни клиенти.

Първите два ресурса са достатъчни, за да работите като външни сътрудници към преводачески агенции, но ако наистина искате промени в България, ако искате да се издържате само от преводи и да инвестирате в професионалното си развитие, се нуждаете от третия ресурс, който не е ограничен и може да се разраства непрекъснато – директните клиенти и техните препоръки, а за целта – трябва да излезете от анонимността си и да действате като професионални преводачи.

Писмо-отговор от Дирекция “Консулски отношения”

 

Работят ли наистина, с кого и какво изработват анонимните ковачи?

Работят ли наистина, с кого и какво изработват анонимните ковачи?

Това е най-дълго пътувалото писмо до мен – било е върнато обратно към КО от Български пощи и след това препратено наново. Причината – грешно написан адрес от страна на подателя. Български пощи показаха на КО колко е важно да не се допускат грешки в практиката.

Кой обаче ще им покаже, че са сгрешили, когато ни представят вече изготвеният без наше участие нов нормативен акт, който в момента уж се “кове” от Междуведомствена работна група с участието на експерти от Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика. Ковачницата им що за продукт ще ни изкове, след като работи при закрити врати и анонимно? Защо не ни посочат имената на експертите, след като от КО се надяват и на участието на професионалните организации на преводачите и самите преводачи за изработването на нов нормативен акт, регламентиращ дейността и статута им? 

Биха ли публикували от КО списъка на преводачите, с чиито подписи разполагат, за да приключим с анонимността и отведнъж да прекратим порочната практика да се заверяват незаконно подписи, а нека след това експертната им група продължи и тя да бъде анонимна и да си пише нормативния акт още 100 години?

Ако приключим с анонимността, ще прекратим  източника на приходи на КО и тогава наистина може и да бъде сформирана работна група. С този си стандартен отговор Дирекция “Консулски отношения” просто си изпълни задължението да отговори, но отговорът им е достатъчно основание да се пише и до останалите, посочени в писмото институции, с въпрос: 

Има ли такава експертна група и кои точно са представителите-експерти от Ваша страна? 

KO otgovor 01 KO otgovor 02

 

На какви цени превеждаме за Европа

 

Балък лозе копа, юнак вино пие!

Балък лозе копа, юнак вино пие!

У нас рядко има семинари, насочени изцяло към преводачите. Всъщност този декември за първи път посетих такъв в България и благодаря на Йона Алекян (преводач с френски и италиански език), че сподели за него и ме включи сред участниците. Темата на семинара беше: «Translating for the Directorate-General for Translation of the European Commission», а програмата можете да прегледате тук: BG_Programme_2013_Seminar

Излишно е да уточнявам, че преводачите, присъстващи на семинара, бяха малко – по-скоро там разпознах лица-доставчици на преводачески услуги. Искрено се радвах на водещите на семинара – действащи преводачи, работещи в Европейската комисия. По детски се впечатлих и от гласовете им – артистични и чуваеми, и от професионалната им работа в ЕК.

Седмица след семинара освен над информацията за Българската езикова мрежа, Форума за междуинституционален треминологичен обмен, IATE, Euramis, Езиковия наръчник на българския департамент и други полезни инструменти, все още мисля и над информацията за цените на хонорарите на външните преводачи.

Прието е, че не е възпитано да разпитваш колегите си за заплатата им, нито пък съседа или братовчедите, затова пък, ако си преводач – почти всеки ден ти се задава въпросът на какви цени превеждаш.

Този въпрос го чуваш от преводачески агенции, от колеги с твоята комбинация от езици, от директни клиенти или дори любопитни съседки, а понякога имаш и запитвания по телефона или електронната поща от преките ти конкуренти, дегизирали се с фалшиво име и временни странни имейл адреси.

До тук – добре, нека си питат, няма как да има сделка, ако поне едната страна не посочи цена. Сред нас, преводачите, обаче, има един друг, по-интересен феномен. Той съществува и в други сфери – ентусиасти да работят за без пари могат да се срещнат навсякъде, но сред преводачите и особено българските преводачи – преобладават. Затова и за размера на хонорарите ни към агенциите не са ни виновни агенциите, а ние.

Подбиването на цените започва от самите нас и е нормално фирмите да се възползват от това. Така процедира и Европейската комисия спрямо външните си преводачи. Във формулата им, по която всеки месец изчисляват качеството на услугите, които сте им предоставили през предходния месец, заложеният минимум при индекса за цената  е 30 евро.  И тъкмо започваш щастливо да си мислиш, че хонорарите са от 30 евро нагоре, когато разбираш, че всъщност не е така – размерът на хонорарите за страница варира в границите между 6–67,5 евро, за България между 10–37,8 евро, като все пак познайте преводачите от коя държава посочват и превеждат на най-ниски цени.

Не ви предлагам решение на проблема с размера на хонорара ви – ако е прекалено нисък, скоро сами ще се откажете само да превеждате и ще ви се наложи да работите и на трудов договор някъде, а ако е прекалено висок – другите ще се откажат от вас. Предлагам ви просто да помислите за себе си, за здравето си, за труда си и дали качеството, което предлагате, е толкова ниско, че не заслужавате по-висока цена? Отговорът на служители-преводачи от ЕК е, че сами сме си виновни за цените и че промяната си зависи от нас, а реакцията, която скоро можем да очакваме и от Google Translatе, e неговото оттегляне заради нелоялната конкуренция на българските преводачи 🙂

Българските преводачески агенции нямат право да подготвят официални преводи на полски език

Има нещо много по-силно от всяка войска на света - и това е идея, чието време е дошло. (Виктор Юго)

Има нещо много по-силно от всяка войска на света – и това е идея, чието време е дошло. (Виктор Юго)

Историята за Давид и Голиат се повтаря – почти година отмина от новината за новите изисквания на КО на МВнР и от тогава до сега преводачи сякаш няма, но и появата им не е от такова съществено значение. Вече сме наясно, че активните преводачи имат преводачески агенции и към момента им е по-приемливо да се представят като объркани какво са всъщност – преводачи или агенции – за да си продължат да са посредници с подкрепата на МВнР, вместо да се изправят срещу липсата на законност и да настояват за съставянето на регистър на преводачите.

Давид единствен се осмелява да се изправи срещу Голиат, който е толкова голям, че няма начин Давид да не го уцели с прашката си, така е и днес – войската и военните стратегии са излишни, защото откъдето и който и да насочи дори и сам прашката си срещу Голиат (Правилникът за преводите и легализациите, проекто-договорът на КО на МВнР), няма начин да не уцели. Сянката на Голиат (онези представители на преводачески агенции, които държат да запазят сегашното си статукво на защитени от КО на МВнР) принизява функцията на преводачите при извършването на официални преводи, но Давид е наясно, че Бог (законът) е на негова страна и че ще победи.

И ако във всички държави извън България отдавна има регистър на съдебните преводачи, които извършват официалните преводи и гражданите им не плащат незаконни такси за заверка на подписа на преводача, то у нас тази идея се отхвърля. Отхвърля се, но ето че вече отвън започват да забраняват на КО на МВнР да заверява подписа на преводача – първо беше Португалия, вече и Полша. Ето какво можете да прочетете в приемната на КО на МВнР:

Полша защити гражданите и преводачите си

Полша защити гражданите и преводачите си

 

В България вече никой не заплаща на нашето Външно министерство такса за заверка на подписа на преводача за полски език, ето че и българските преводачески агенции изгубиха правото да подготвят официални преводи на полски език. Постепенно и всички останали държави ще защитят гражданите си и преводачите си от българското Външно министерство – процесът вече започна. Той ще продължи и ако промени не се случат у нас, то пред преводачите на България остава вариантът да станат съдебни преводачи към държавите, чиито езици владеят, и така да влязат в техните регистри. Може би дори това ще се окаже в пъти по-удачен вариант за тях и начин да се промени системата отвън!