Преводачески вълнения

Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й. Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата й. Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни.

За преводачите всеки преведен и предаден текст е изпит, страхът от провал ги движи да се самоусъвършенстват ежедневно, затова е и важно получаването на обратна информация от клиентите относно удовлетвореността им. И ако вълненията на Рада Госпожина от „Под игото” на годишния изпит на учениците й отразяват тревожността й в рамките на един ден от годината, то тези стресови състояния при преводачите и техните преводи са с различен интензитет и многократна повторяемост през цялата година.

Една от възможните причини, която предизвиква стрес при извършването на преводи, е полисемията (многозначността на думите). Способността на думите да притежават повече от едно значение и да трябва да решаваш според дадения контекст кое от значенията са имали предвид може да предизвика и професионална паническа атака, особено ако ти се случи в рамките на една и съща седмица да получиш за превод един и същи текст от две различни преводачески агенции…

Първата ти реакция е да провериш наново ред по ред целият вече преведен текст с оригинала  и да изчистиш с бележка на преводача единствената многозначна дума в текста, обяснявайки, че е възможен превод на термина или като възстановяване (връщане) на сума, или като принудително събиране на вземания в зависимост от контекста и страдайки, че там някъде има недоволен клиент… и си толкова стресиран, че не ти и хрумва, че всъщност двама различни клиенти са поръчали независимо един от друг превода на един и същи документ на две различни агенции и случайно и двете поръчки попадат при теб… Каква полисемия! Получаваш два отделни хонорара за един  и същи текст срещу два пъти по-малко усилия, но двойно по-голям стрес! 

Техники за (не)бракуване на специализирани преводи

imsis034-031Уменията, които са нужни при преводите на художествена литература и технически текстове са различни – дотолкова различни, че ако при превода на художествена литература е приемливо трима преводачи да предадат преводи с различно звучене и да съсипят или усъвършенстват оригинала, без дори четящият да усети, то при превода на технически, юридически или медицински текст е недопустимо резултатът да не бъде един и същ и при десет преводача, а ползващият превода специалист веднага ще разбере, че преводът е некачествен.

Рискът от грешки при специализираните преводи, ако не сте специалист в съответната област, а са ви възложили подобен текст за превод, може да се избегне, само ако подходите със съзнанието, че не знаете всичко, че ще проверявате всеки термин по няколко пъти и според контекста, а не само в речника, че ще търсите отделните технически части и по изображенията в интернет, растенията и по латинските им наименования, за да сравните дали в изходния и целевия език терминологията действително съвпада. Всичко това може да ви се стори странно, ако сте преводач с английски език, защото разполагате с двуезични и всевъзможни речници, но при работата с редки езици, като словенският, където българо-словенски и словенско-български речник липсва – без тълковен речник, интернет и непрекъснатото сверяване нямам идея, а и не искам да имам как са превеждали преди колегите ми, особено след като съм наясно, че е възможно преводът на една страница специализиран текст с всички проверки, които се правят в интернет, да отнеме и два дни, независимо от посоката на превода, така че:

Внимание! Дори и брак с чужденец, чийто майчин език владеете и работите, дългогодишното пребиваване и отглеждане и възпитание на децата ви в чуждата среда и държава не гарантират качество при специализираните преводи, няма да ви помогнат да избегнете „бракуването” на превода. Самите вие едва ли владеете до съвършенство всички тематични области от майчиния си език, не случайно ги има професиите стилов и научен редактор, така че не разчитайте само на прочита на партньора ви след вашия превод. На него бихте могли да се доверите най-вече за това, че  преводът ви ще бъде граматически правилен и изчистен и че текстът на чуждия за вас език няма да „звучи” български, особено, ако става въпрос за славянски език. Хубаво е, че сте сключили брак с чужденец, но му предавайте всеки ваш превод за прочит и редактиране едва след като сте направили самостоятелно и щателно всички проверки и след като сте се свързали и обсъдили даден термин и със специалист от съответната област. Нормално е вашият брачен партньор да не усети, че има нещо нередно в елементарни, терминологично ключови съчетания, особено ако става въпрос за езици от една и съща езикова група, но е недопустимо вие, като преводач, да допускате непрекъснато една и съща грешка в преводите си, само защото сте пропуснали лично да направите първоначалната сверка на използваната терминoлогия в съответната област. Затова, ако искате да сте сигурни в крайния резултат, проверявайте, защото е напълно възможно години наред да превеждате: „В името на народа” на словенски език като: „V imenu naroda” и нито вие, нито вашият семеен партньор някога да се усетите, че правилният превод на израза е: „V imenu ljudstva”.

При преводите на специализирани текстове е по-добре да сте неуверени, а ако сте колега-преводач със словенски език, ще ви бъдат полезни следните линкове:

Има доста словенски терминологични речници в интернет, които ще откриете и сами, но при специализираните преводи нито речниците, нито брачният ви партньор-чужденец, нито любовта към езика ще са достатъчни, за да не бракувате превода, ако нямате търпение и желание за детайлни проверки на неограничен брой текстове и изображения в интернет от съответната област. И най-важното, което не бива да ви убягва: убедете се, че за техническите термини и не само със сигурност използвате като основен източник на информация терминологията от сайтовете на производители от съответната държава, а не преводен текст, в който има голяма вероятност болтът да се окаже винт, а вашият превод – брак!

Имат ли нужда преводачите в България от офис

Dogovor 01За да превежда, на преводача са му нужни отлична езикова култура по майчин език, задълбочено владеене на чуждите езици и историческите и културни реалии на всяка отделна държава, с чиито езици работи, КОМПЮТЪР с постоянен достъп до ИНТЕРНЕТ и ПРАКТИКА, най-вече ПРАКТИКА и ОБЩУВАНЕ С КОЛЕГИ-ПРЕВОДАЧИ, по възможност, работещи със същия език.

При преводачите успехът не зависи от това дали имат или нямат офис – те могат да работят навсякъде, по всяко време на денонощието и да изпращат преводите си до клиентите по куриер, електронна поща или лично! Офисът при преводаческия труд не гарантира качеството на извършените преводи и обслужването на клиентите – и от най-луксозният офис в центъра на града могат да „излязат” некачествени преводи и недоволни клиенти. Офисът е най-безсмисленият разход за преводачите, особено ако превеждат и за клиенти извън страната и града, в който живеят. Единственото положително на офисите за нашата професия, според колега-преводач с френски език, която е имала два офиса по времето преди  новите изисквания на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР, е, че те са място, където можеш да си показваш новите тоалети!

След като ние, преводачите, с развитието на техниката, компютрите и интернет отдавна и то доказано чрез присъствието на професията ни в челните места на различни топ класации за най-независимите и достатъчно добре платени професии, които могат да се практикуват от дома, реално можем да си организираме така работата, че да работим по пижами в леглото, то кой ни принуждава и защо само в България се изисква от нас да харчим пари, не за да инвестираме в професионалното си развитие, а за дрехи?

От Външно министерство ни обясняват, че изискванията за регистриране на фирма, наемане на офис, закупуване на факс, сертифициране за качество и назначаване на двама филолози не се отнасят за преводачите! Те не работят с преводачи, а само с преводачески агенции, така че те нас не ни принуждават да харчим пари за дрехи, а изискват само от агенциите да си пооправят тоалета, ако искат да продължат да обслужват нуждите на Дирекция „Консулски отношения”, да бъдат  рекламирани на сайта на МВнР и клиентите да търсят само тях!

Да, но точно от същото това Министерство най-много затрудняват професионалната ни реализация, а заедно с наличието и на списък с фирми в сайта им задълбочават неравностойното положение на преводачите в България спрямо агенциите и затрудняват гражданите в намирането на директен изпълнител, но от друга страна – колкото и пари да харчат и да планират да похарчат агенциите, за да се облекат и покажат пред българския народ и бизнес с новия си скъп тоалет, който им предлагат тъкачите от Дирекция „Консулски отношения”, то професионалните преводачи, гражданите и фирмите, нуждаещи се от преводи, вече са наясно, че ЦАРЯТ Е ГОЛ и че е време преобличането, измамите и илюзиите в преводаческия бранш в България да приключат.

В приказката на Андерсен нито царят, нито придворните и министрите му се осмеляват да заявят, че не виждат новите дрехи на царя, защото тъкачите са ги предупредили, че платното, изработено от тях, е невидимо за очите на глупците и за тези, които заемат позиции, за които не притежават необходимите професионални качества. Така и у нас, в България – първи видяха измамата не големите преводачески агенции, защото те се страхуват, че ще изгубят приходите си, видяха я преводачите – защото бъдещето принадлежи на тях!

На всички ни е ясно, че след като тъкачите признават, но продължават упорито да нарушават закона и да заверяват подписите на преводачите зад гърба им, да настояват, че не се намесват в работата на малките преводачески агенции чрез фиктивен договор, то не става въпрос само за липса на морал сред държавните служители, заемащи отговорни постове във Външно министерство, а за опит на всяка цена да се задържи високата печалба на Министерството от преводите за сметка на достойнството на професионалните преводачи. Но едва ли зад ежедневното и упорито нарушаване на закона от това Министерство стои само желанието на държавните служители да задържат приходите от заверката на подписа на преводачите. Да, става въпрос за лесни и постоянни приходи, но неслучващите се промени с години, задържането на Правилник от 1958 г., въпреки промените през 1989 г., и потъпкването на преводаческия труд през XXI век само в България са безспорен знак за наличието на корупция. Капиталът години наред е купувал „отговорните” държавни служители, но при настоящата нестихваща криза в световен мащаб – вече настоява за монопол!

Актуалният въпрос за професионалните преводачи в България е не дали преводачите имат нужда от офис, не и как, а КОГА царят, за когото вече всички знаем и открито заявяваме, че е гол, ще напусне сцената! Времето на новите дрехи на царя e отминало и всички настояваме за действителни промени, защото:

“Няма нищо по-естествено от това човек с труда си, с таланта си и с последователната си работа да има нормален доход и да живее пълноценно. Трябва да бъде стимулирано уважението към хората, които печелят почтено, плащат данъците си и отделят ресурс за общественото развитие.”  (Из интервю със Саша Безуханова относно MoveBG)

Из Дневника на спешните преводи

Спешни преводи

Спешни преводи на словенски, сръбски, хърватски език

Някога, много отдавна отговарях за цялостния производствен процес на издателство Младинска книга София. Колегите ми извън България ми обясняваха, че съм „пожарникар” и разчитаха на мен да „гася” закъснения, да предвиждам и потушавам проблеми. Отделно СОТ ме привикваха през нощта в офиса, ако се включеше алармата.

Днес не отговарям за СОТ-а на никоя фирма, не съм „пожарникар” на заплата, но затова пък реагирам всеки ден на най-разнообразни спешни преводи на клиенти – редовни и нови, съвсем непознати…

 

Телефонът ме събуди в 7:00, по-точно казано – събуди ме клиент. Заминаваше за търговски панаир в Сърбия следобед и искаше спешно превод и страниране на рекламен материал за интернет страницата му и за печат. Технически текст…

 

Телефонът пак ме събуди… Поемам спешна поръчка за след около 2–3 часа, клиентът вече е спокоен, а на мен ми спря токът… Платила съм си го естествено, но няма какво да се обяснявам – намирам свободен колега-преводач, който в момента има ток…

 

Телефонът нахално иззвъня в 22:30 вечерта – спешен превод от словенски на български, отчет за работата на треньора им към наша доста известна Федерация. Няма време за авансов превод на хонорара, няма и риск – Федерация, моля Ви… утре в 12:00 да е готов!

 

– Търг… Бързаме, моля Ви, преведете ни и ни подредете Вие документите, внимавайте да не пропуснем нещо и да не изгубим заради небрежност търга… Изисквайте всичко от нас и ние ще Ви го изпратим, разчитаме на Вас…

 

Превод при преговори… Не превеждаш всичко, а трескаво мислиш над последните думи на едната страна, тази, която представляваш… не ги превеждаш, просто премълчаваш неуравновесеността на човека до себе си и „интелигентната” обида към другия, за да приключи всичко в желаната посока… измисляш нещо невинно, освен ако клиентът не те е предупредил, че иска да превеждаш всички грубости точно…

 

Телефонът звъни… Тъкмо сядаш на масата – време е за обяд и почивка… Кой ли е?

– Извинете, вие нали сте преводачът? Моля Ви, приятелят ми е оставил за ремонт колата си в Словения и не се разбират с монтьора ни на български, ни на английски… Къде живеете, за да дойда до Вас веднага, моля Ви… Дори не попита за цената на услугата…

Жената звъни пак – този път стресната, сетила се, че не е попитала за цената…

 

Всеки ден съм полезна за някого и това ми допада в професията на преводача. Не ми допада единствено фактът, че в България се опитват да ни поставят извън закона, да ни унизят с аргумента, че в нито един закон не се споменавало за нас, преводачите… Нима? Вече четвърта година се самоосигурявам под икономическия код: Преводач; държавата  ни е определила минималния осигурителен праг за преводачите, който е 420 лв., а според  Наказателния кодекс преводачите носят наказателна отговорност и ги застрашават 5 години затвор за неверен превод… Ние сме защитени от опитите да ни “изхвърлят” от пазара и от самите клиенти, които имат нужда от нас… спешно…сега…веднага… без посредник!

Ilka Encheva

Забавеното-ускорено развитие на преводаческия бизнес у нас

Гледат на преводачите като на смешници, пишещи до Омбудсмана и неспособни да разрешат сами дребните проблеми на фирмите си и професията си… Който не може да оцелее на българския пазар, като си изгради бизнес-система, която да е непоклатима пред  всякакви държавни изисквания – законни, незаконни, отдавна остарели… то няма място в бизнеса… така че убий мухата, която ти е в влязла в главата, че можеш да промениш системата и да наложиш и в България световните практики и да упражняваш независимо свободната си професия на преводач или да управляваш свободно преводаческата си агенция и се примири…

Да, ама не, защото сме наясно, че съществуват безброй техники за убиване на мухи и все безполезни, някои от тях описани и от Йордан Радичков в разказа му Убий мухата!, който започва така:

“Винаги ми е правело впечатление лекомислието на някои хора, че е извънредно просто да се убие мухата.”

И докато всички ние, занимаващите се с преводи в България като основна професия, преминавахме по различно време, с различна скорост, всеки сам за себе си и очевидно без синхронност помежду ни през трите фази на реакция, описани от Закона на Артър Кларк за революционните идеи, то агенциите-хамелеони съвсем логично не се и обединиха около идеята за Закон за преводача и освобождаване на дейността им от архаични правилници, а се обединиха около идеята за монополизъм и понижаване на критериите за упражняване на професията преводач!

Според Артър Кларк всяка революционна идея предизвиква три фази на реакция:

1. — Това е напълно невъзможно – не ми губете времето.
2. — Възможно е, но не си струва да го правим.
3. — През цялото време ви казвах, че това е добра идея.

Тези три фази се отнасят за революционни идеи, а в идеята и в България да се  постигне независимост при практикуването на свободната професия Преводач и предлагането на услугата Преводи няма нищо революционно – в другите държави е регламентирано какво е заклет преводач още през 1928 г., но за съжаление ние в момента живеем, изживяваме и преживяваме това като нещо революционно. Е, все пак сме в България и знаем теорията на Г. Д. Гачев за забавеното-ускорено развитие на българското общество и литература – теория, която на нас, като българи, не ни звучи никак парадоксално, а като преводачи – още повече.   

Предстои ни превключването от забавено към ускорено развитие или казано другояче – догонване, предшествано от опити да се убие мухата, нахлула сред нас чрез обмяната на мнения в Петицията и показала ни как работят преводаческите агенции и преводачите в другите държави, колко остарял е Правилникът, колко абсурден е Договорът и  практиката да си даваме подписите на трети лица, да подписваме празни листи и да ни заверяват личните преводи зад гърба ни… Новите идеи за промени в преводаческия бизнес вече са сред нас и опитите да не бъдат последвани, да се игнорират и убият чрез премълчаване, са обречени на провал!

Ilka Encheva

Преводаческа агенция или агенция за легализации

prevodi i legalizacii

За имитаторите на преводачите няма да има проблеми в бизнеса, докато оригиналите се крият!

На 08.06.2013 г. присъствах по покана на Националната асоциация на преводаческите агенции (НАПА) на събрание, предварително заявено от тях като събрание, на което най-важната точка е:

“Разглеждане на актуални въпроси за състоянието на преводаческия бизнес в България. Среща с представители на МВнР, МОМН, Министерство на правосъдието.”

За мен като преводач, регистрирал преди години преводаческа агенция, за да практикува професията си самостоятелно и неограничено, актуалните въпроси, които не търпят отлагане и изискват спешно мерки и реакция от страна на ПРЕВОДАЧЕСКИЯ БИЗНЕС, са:

– премахването на остарялата нормативна уредба и т.нар. нови изисквания и Договора към тях;
– статута на преводачите и съставянето на регистър;
– незаконосъобразната заверка на подписите на преводачите и таксата, която заплащат гражданите за тази услуга.

Вместо това, оказа се, че актуалните въпроси на представителите на т.нар. преводачески бизнес, присъстващи там, нямат нищо общо с моят основен предмет на дейност – преводите! Можете да разгледате раздаденият въпросник за обсъждане тук:

Obsht vaprosnik

MONMP

Всички присъстващи бяха сертифицирали се, интересуващи се основно за реда и проблемите, свързани със заверките на документите към различните институции и как да се до-“опрости” и улесни тази им дейност.

Осъзнах, че това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно – това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач! Добре… нека си функционират като такива и нека към тях МВнР да си има изисквания, но не и към преводите и преводаческите агенции, които осигуряват ПРЕВОД. Неслучайно на това събрание не присъстваше представител от Министерството на правосъдието, отговарящ за въпросите по съставянето на регистъра на съдебните преводачи, а присъстваше Системен администратор от IT отдела им.

От днес лично за мен НАПА е НААЛ – НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА АГЕНЦИИТЕ ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИ, а ние, всички останали, които не сме или сме преводачи с агенции за преводи или преводачи, регистрирани на свободна практика, трябва да продължим да действаме по действително актуалните проблеми на преводаческия бизнес в България!

Има ли нужда професионалният преводач от услугите на преводаческа агенция

„Да живееш значи да се бориш. Поробеният - за свобода, а свободният - за съвършенство.” (Яне Сандански) – ОСВОБОДЕТЕ ПРЕВОДАЧИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА СИ, А ДА СЕ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАТ!

„Да живееш значи да се бориш. Поробеният – за свобода, а свободният – за съвършенство.” (Яне Сандански) – ОСВОБОДЕТЕ ПРЕВОДАЧИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА СИ, А ДА СЕ САМОУСЪВЪРШЕНСТВАТ!

Преводач не се става за ден, а за да си преводаческа агенция – достатъчно е да наемеш офис и си готов! Възможно е дори да си легнеш безработен и да се събудиш мениджър на агенция, но за да си професионален преводач – са нужни години упорит труд, за да развиеш уменията, необходими за професията!

Към днешна дата се оказва, че само ако си гражданин на България не можеш да упражняваш достойно професията си на Преводач – всички други държави отдавна са се погрижили и са създали подходяща законова среда за своите преводачи, а в България – професията е обезценена, преводаческият бизнес у нас все още се крепи на Наредба от 1958 г. и Министерството на външните работи не желае да се откаже от незаконната такса, която прибира за заверката на подписа на преводачите – 15–30 лв. за документ, а и няма преводачески съюз, който да защити интересите им, просто защото и тези съюзи са се превърнали в преводачески агенции.

Беззаконието в преводаческия бранш в България поради огромните финансови интереси е факт! Факт е и, че точно заради това желаещите да превеждат като допълнителен доход са доста и са беззащитен, лесно достъпен, самопредлагащ се и управляем ресурс, умело използван от мениджърите на преводаческите агенции, но не и от добрите мениджъри на преводачески агенции, които държат да предоставят на клиентите си качествен продукт. Качественият продукт, обаче, си има цена и търсене, кривата на която нараства с девалвацията на професията, следователно професионалните преводачи, въпреки огромната конкуренция и липсата на грижа за тях от страна на държавата ни, са търсени и могат да се наложат като професионалисти на пазара и без посредничеството на агенция, особено ако са активни, предприемчиви и са на пазара на труда като свободна професия или като фирма.

Професионалният преводач няма нужда от агент, за да печели от труда си. Ако имаше Правилник или Закон за преводача и у нас, на никого не би му и хрумнало, че трябва задължително да има посредник между клиента и преводача и нямаше днес изобщо да го има конфликтът между преводачите и агенциите.

Министерството на Външните работи изкуствено е създало, поддържа с години и продължава да поддържа у гражданите погрешното разбиране, че когато ти трябва превод, ти е нужна преводаческа агенция и така преводаческите агенции от своя страна с подкрепата на Министерството отдавна са забравили изначалната си функция – да бъдат помощник-посредник между клиента и преводача, а фигурата на преводача изобщо я няма в представите на българските граждани или ако я има, то е, че всеки може да превежда, но не всеки може да има агенция! А чужденците, ползващи преводачески услуги у нас, недоумяват къде са се скрили преводачите на България, че не могат да се свържат директно с тях!

В България отдавна е изкривен смисълът от съществуването на преводаческите агенции – те би трябвало да работят за преводача, да защитават неговите интереси, да го представляват пред директните клиенти и така да го освободят от административната част, за да може преводачът да твори (преводите са под защитата на Закона за авторското право), да бъде по-продуктивен, да се развива и да бъде полезен на обществото, а срещу това агенцията да получава процент от работата на преводача – но вместо това мениджърите на преводаческите агенции твърдят, че преводачите трябва да работят на цената, която самата агенция им посочи, хонорарите им да бъдат максимално ниски, тъй като преводачите се възползват от труда на тях, мениджърите, защото клиентът бил техен!

Чий е клиентът и кой всъщност дава работата?

Със сигурност възложителят не е преводаческата агенция, нито Министерството на външните работи, а е самият клиент. Този клиент не е клиент на агенцията, защото той търси превод и ако агенцията можеше да превежда, нямаше да търси за тази цел вас – преводачът! Ето че преводачите не са наемници, наемници са самите посредници, защото ние, преводачите, сме тези, които решаваме дали да работим с дадена агенция и дали тя да спечели от това, че е посредник между нас и клиента ни, следователно преводачите са реалните работодатели, но в България поради наложеното изискване на Министерството на външните работи официалните преводи да преминават през преводаческа агенция агенциите започват да смятат, че притежават повече власт отколкото реално имат и да карат и преводачите да вярват в това! И преводачите дотолкова са повярвали в това, че ако някоя агенция ги потърси за превод, то те са безкрайно щастливи и превеждат на ниски цени, защото това е условието на агенциите, за да започнат да ги търсят редовно.

Какъв е ефектът от това? Много скоро щастливият преводач разбира, че не може да се издържа с парите от преводи през агенциите и пред него има два варианта – да стане самият той агенция или да се откаже от професията завинаги. Ето защо се получава така, че в България в сравнение с останалите държави си имаме повече агенции отколкото преводачи и ето защо дори самите съюзи на преводачите в България са преводачески агенции. Достатъчно е дори бегло сравнение на Етичния кодекс на СПБ (Съюз на преводачите в България) с Етичните кодекси на преводачите в другите държави, за да се види как в чужбина всеки преводач може да стане член на даден преводачески съюз и основната цел на съюзите им е да защитават престижа на професията и достойното съществуване на преводачите, а у нас – можеш да бъдеш член на такъв съюз, само ако имаш препоръка от настоящ член и в Етичния кодекс на СПБ се „осъжда практиката да се използват преводачи-подизпълнители”.

Защо ли в чужбина най-важната цел на съюзите е да защитават правата на преводачите, а у нас – преводачите да не работят в екип помежду си? Просто защото и българските преводачески съюзи са преводачески агенции и тяхната мисия не е да защитават интересите на преводачите, а да се възползват от преводачите, като стигат дори по-далеч от преводаческите агенции в потъпкването на достойнството на преводачите – неслучайно са затворени съюзи и няма „случайни” преводачи там. Затваряйки се и приемайки предимно университетски преподаватели, тези съюзи изкуствено претендират за елитарност и изграждат мита за некачествените преводачи извън техния съюз, които не са способни да извършват официални преводи, нищо че имат дипломи за висше образование по език, трудов стаж като преводачи и преведени книги!

Има три финансово заинтересовани страни в България да рушат престижа на професията Преводач – Министерството на външните работи, преводаческите агенции и преводаческите съюзи:

1.      Целта на Външно министерство е да прибира незаконна такса за заверката на подписите на преводачите зад гърба им, така че те ще продължават да си твърдят, че статутът на преводачите не е уреден, нищо че на практика по закон само ние носим наказателна отговорност, а на базата на дипломите си можем веднага да се регистрираме в Търговския регистър като свободна професия Преводач и да си извадим и печат – но това Министерство заблуждава всички държавни институции у нас!

2.      Целта на преводаческите агенции е с минимални усилия да печелят от нашето образование и квалификация, в които ние сме инвестирали години!

3.      Целта на двата затворени преводачески съюза е да печелят от авторитет – имената на техните членове са в техните си регистри в интернет, с което се предполага, че гарантират на клиентите качество и така автоматично изключват всички останали професионални преводачи в България!

Тези три заинтересовани страни през годините дотолкова са унижавали преводачите, че днес е трудно да се намерят преводачи, които да са наясно, че могат да работят по-успешно без услугите на преводаческите агенции. Имам колеги-преводачи, които дори не са си и помисляли, че им е необходимо да имат визитни картички като преводачи и да се представят като такива, защото не вярват, че е възможно клиент да ги предпочете пред агенция, а в чужбина преводачите си носят печатите в чантите, независими са и печелят достатъчно, за да инвестират непрекъснато в професионалното си развитие. Очевидно трите заинтересовани страни са успели да превърнат преводачите на България в свои роби, но трябва ли да продължаваме да се държим като такива и да не се борим за правата си? Нима ще допуснем и новите попълнения от млади филолози-преводачи да се заразят с наложилата се в България робска преводаческа психика и да смятат, че не могат да работят независими като адвокатите, зъболекарите, лекарите и нотариусите? Та ние сме точно като тях – специалисти с висше образование, можещи да се регистрират като свободна професия и на които не им е нужен посредник, за да осъществят директен контакт с клиент!

Не забравяйте: качествените преводачи са малко, а търсенето им е голямо!

Не забравяйте: качествените преводачи са малко, а търсенето им е голямо!

За начало – ето и някои от мерките, които могат да се предприемат с цел промяна на нелоялното отношение към професионалните преводачи:

1. Не приемайте трудни преводи от агенции

Най-големият страх или риск, с който се сблъскват всеки ден посредниците, е, че няма да могат да изпълнят задачата на клиента и те наистина няма как да я изпълнят качествено и в срок, ако е трудна и не разполагат с професионалист.

Ако професионалните преводачи започнат да отказват да поемат трудните специализирани преводи, то посредниците ще започнат да разчитат на работещите на трудов договор и препечелващи допълнително чрез преводи преводачи, които са ограничени откъм време, уморени са от основната си работа и избягват да поемат сложни преводи, а предпочитат бланковите документи т.е. ако професионалните преводачи започнат да отказват трудните преводи – то тях ще ги поемат преводачи без необходимия опит и така преводаческите агенции-посредници няма да могат да гарантират качество!

2. Превеждайте само за агенциите, които ви търсят и за бланкови документи

Ако все пак не можете да откажете специализирания текст за превод и сте професионален преводач, който работи само това, то със сигурност отдавна сте наясно, че на вас ви предлагат само най-сложните преводи, онези, които никой не ги иска, а бланковите документи ги превежда някой друг и то вероятно от ваше име – ученик, студент, преводач, който не издава фактури и не иска граждански договор…

Прегледайте поне за година назад коя агенция за какви текстове ви е търсела и ако сред агенциите има такива, които не са ви изпращали бланкови документи, а са ви търсели само за сложни текстове – то нямате причина да продължавате да работите с тях и можете да ги уведомите, че лично ще се отпишете от списъка им в КО на МВнР. Предупредете ги, че сте забелязали, че вече не получавате от тях бланкови документи и че ако ви потърсят за специализиран текст, то няма да го поемете. Можете и да не ги предупреждавате, можете да продължите да работите с тях, но се замислете защо ви е да поддържате преводаческа агенция, която заради ниските цени на преводачите от сивата икономика не поддържа вас? Добрите мениджъри на преводачески агенции са наясно, че ако осигуряват постоянен поток от преводи за доказалите се свои преводачи, ако ги препоръчват на други агенции, то така им дават възможност за постоянни доходи, а оттам и им осигуряват финансовата стабилност, за да могат преводачите да инвестират в професионалното си развитие и да не бъдат принудени да започват работа на трудов договор.

3. Не превеждайте на ниски цени

Работещите в сивата икономика преводачи превеждат на ниски цени, предпочитат бланкови документи и отказват сложните поръчки под претекст, че нямат време, но защо да го правите и вие?

По отношение на размера на хонорара ви между вас и преводаческата агенция конфликтът на интереси винаги ще го има, просто защото мечтата на комисионера е да намери някой, който да работи на възможно най-ниски цени, ако може и безплатно. Но, ако сте професионален преводач, то комисионерът ще иска и да може да разчита на вас в кризисни ситуации, затова проучете каква е средната цена за страница превод към директните клиенти и не се подценявайте – след като ви търсят за сложен превод, то и цената за него ще е различна!

Не мислете, че рискувате, ако прекратите отношенията си с агенция, с която се разминавате по отношение на размера на възнаграждението ви. Да, никой не е незаменим, но ако откажете превод за нелоялна агенция днес, то ще имате време да работите с друга агенция или със свой директен клиент утре!

4. Работете с колеги-професионални преводачи

Колегите ви с вашите работни езици не са ви конкуренция, а партньори – открийте най-добрите и общувайте с тях, споделяйте помежду си, обсъждайте проблемните текстове. Нормално е да ви се случи да не можете да поемете някой превод, да сте болни или преуморени и тогава на помощ ще ви се притече колега.

В чужбина преводачите имат сдружения, имат регистри на преводачите и лесно могат да се свържат помежду си и да работят заедно над големите проекти. Там клиентите имат изградения навик да се обръщат директно към професионален преводач, а не към агенция – това може да се случи и тук, ако се откажем от сянката на некоректните посредници и извоюваме свободата си.

Външно министерство нарушава правата на преводачите и според Европейската директива на услугите

Защо Външно министерство признава, че извършва незаконно заверката на подписа на преводачите, но не иска да си спре кранчето

Защо Външно министерство признава, че извършва незаконно заверката на подписа на преводачите, но не иска да си спре кранчето

 

Продължителното пътуване в кола с държавен служител може да се окаже доста полезно, особено ако споделите с него, че като професионалист сте в безизходица и скоро ще бъдете безработен заради новите изисквания на КО на МВнР, според които не само че години наред преводачите не могат да предлагат услугите си директно на клиентите, но и ако искат да продължат да упражняват свободната си професия на преводачи, то са длъжни да имат регистрирана фирма, а от 1 юли 2013 г. и да назначат двама филолози на трудов договор, да се сертифицират за качество и да представят документ за нает офис.

Съветът на държавния служител беше да намеря Директива, която да противоречи на мерките, които предприема Външно министерство, и чрез нея проблемът на преводачите ще бъде решен. Така попаднах на Европейската директива за услугите. Важно е да уточня, че Директивите определят цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок. Този срок позволява на националните правителства да се адаптират в новата регламентация, като крайният срок за прилагането на Европейската директива за услугите във всички държави на ЕС е бил до 28.12.2009 г.

За съжаление Външно министерство не се адаптира, въпреки отдавна изтеклия срок, а напротив, тотално се отдалечава от поставените цели, защото не желае да се откаже от лесните приходи, прибирани незаконно чрез труда на преводачите, които дори не сме на трудов договор към КО на МВнР. Именно заради лесните приходи Външно министерство потиска свободната професия на преводача. На 19.03.2013 г. в писмо до МС те признават, че извършват незаконно заверката на подписа на преводачите зад гърба им, а защо въпреки самопризнанието си не желаят да отменят незабавно незаконната си дейност и ще продължат да я извършват  става ясно от Одиторския доклад на МВнР за 2011 г.:

“Към 31.12.2011 г. по бюджета на МВнР са отчетени приходи в размер на 72 184 608 лв., или 158,42 на сто спрямо уточнения план (45 566 618 лв.). С най-голям относителен дял – 85,26 на сто са проходите по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси…”

Ето и как се нарушават правата на преводачите според Европейската директива на услугите

 1. КО на МВнР задължава желаещите да предоставят преводачески услуги да извършват дейността си чрез правно-организационна форма

В България преводачите могат да се регистрират като свободна професия на базата на дипломите си, но нямат право да извършват официални преводи, ако не регистрират фирма и не сключат договор с КО на МВнР.

Така преводачите нямат избор и вместо да упражняват дейността си като свободна професия, то те трябва да откриват фирми. Няма да ви напомням как преди се изискваше капитал от 5000 лв. за откриването на фирма, така че „бедните” преводачи на България автоматично са били изхвърляни от собствената си професия, за която имат висше образование.

Чрез това си изискване КО на МВнР дискриминира преводачите – директните доставчици на услугата ПРЕВОД. Нещо повече – заявява, че  професията на преводачите не е регламентирана в нашето законодателство. След като не е регламентирана на каква база тогава Търговският регистър ни регистрира като свободна професия и си плащаме и самоосигуровките под икономическия код: Преводач? Ние притежаваме дипломи и това е достатъчно основание да се регистрираме като свободна професия, но от Външно са си открили много удобен начин да печелят наготово, а както видяхме от Одита им и немалко. В Наказателния кодекс на Република България, чл. 290, ясно е написано, че:

 “(1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.”

Какво се получава в България? Преводачите носим наказателна отговорност и ни застрашават 5 години затвор, а Външно министерство прибира такса 15-30 лв. за заверяването на подписите ни зад гърба ни и поставянето на щемпел с надпис, че не носи наказателна отговорност за верността на превода! За сравнение – в Словения преводачите ги застрашават само 2 години затвор и разполагат с лични печати, с които удостоверяват лично преводите си.

2. КО на МВнР въвежда изискване за броя персонал на преводаческите фирми

Тези от нас, които са избрали да работят като преводачи извън сивата икономика, сме си регистрирали фирми, за да спазим изискванията на КО на МВнР. Да, но от 1 юли 2013 г. ще влезе в сила ново изискване – и ние, преводачите, които превеждаме лично само с нашите си езици, ще трябва да назначим двама филолози във фирмите си, ако искаме да продължим да превеждаме официални документи.

Това изискване противоречи на Директивата за услугите относно задълженията за наличие на минимален брой заети лица. Член 15, параграф 2, буква е) се отнася за изисквания, определящи минимален брой заети лица за доставчици на услуги и за него е написано в Ръководството за прилагане на директивата за услугите, че „такова изискване може да бъде много утежняващо за някои оператори, в частност за малки и средни предприятия, които могат да са принудени да увеличат личния си състав с цел да получат възможност да предоставят своите услуги. Ако те не могат да си позволят това, подобно изискване в някои случаи може дори да ги изключи от пазара. При оценяване на своето законодателство, държавите-членки трябва да вземат предвид, че както се вижда от съдебната практика на Съда на ЕО, изисквания за наличие на минимален брой заети лица ще се оправдават само в ограничен брой случаи.

Например, в един случай, касаещ услуги за сигурност, съдът на ЕО определи, че задължението за наличие на минимален брой заети лица е оправдано от съображения за сигурност само когато се прилага за конкретната дейност на превоз на експлозиви (с оглед на необходимостта от наличие на екип от специфичен брой хора, боравещи с опасни материали), но не и по отношение на по-общи дейности в областта на сигурността, представляващи нисък риск за обществеността, като дейности, извършвани от охранители.”

Преводите нямат нищо общо с превоза на експлозиви, но Външно министерство се опитва да оправдае новите си изисквания и незаконната си такса за заверка на подписа на преводача като грижа за интересите на гражданите! Ние, преводачите, като  граждани на Република България не се усещаме обгрижени от това Министерство, а напротив, нарушени са ни основни човешки права и според Хартата на основните права на Европейския съюз.

I. Чл. 5            Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение

Преводачите в България години наред са държани в принудителнo подчинение – те не могат да упражняват професията си лично, а са длъжни да го правят през преводаческите агенции, които прибират за посредническата си дейност над 70% от труда им.

II. Член 15    Свобода при избор на професия и право на труд

1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия

От 1. юли 2013 година няма да имам право на труд по свободно избраната от мен и любима професия или за да го имам – ще трябва да назнача още двама филолози на трудов договор, да наема офис и да се сертифицирам за качество.

Как мислите дали преводачите имат някакви права, освен да си носят кръста – 5 години лишаване от свобода за неверен превод, който може дори да не сме го извършили ние, но Външно министерство ще удостовери подписите ни зад гърба ни и ще прибере между 15-30 лв. такса за услугата, която ни предоставя – така благодарение на него един прекрасен ден може да се окажем в съда и да отговаряме за превод, който не сме извършили ние!

За не-свободата на свободната професия на преводачите в България

015

Писмото на един преводач до Омбудсмана

Публикувам писмото си до Омбудсмана, изпратено на 29.07.2012 г., и неговият отговор до мен, който получих след повече от три месеца и то след като попитах защо нямам отговор – на 06.11.2012 г., за да прецените сами дали в борбата ни срещу монополизма само “държавата ни е болна”, както твърди Омбудсманът, или освен нея има и други болни и неработещи… Излишно е да ви казвам, че към днешна дата, когато доста факти ни се изясниха, бих формулирала исканията си без желанието да се сключва какъвто и да е договор с КО, защото вече всички знаем, че това е един фиктивен договор!

 

Име: Илка
Презиме: Иванова
Фамилия: Енчева
ЕГН: ……
Пощенски_код: ……..
Адрес: …………
Населено_място: София
Телефон: 0889 332 359
Email: ilkae@abv.bg
Институция: Министерство на външните работи, Консулски отдел

Описание: Завършила съм специалност Славянска филология, с профил: Сръбски и хърватски език и сръбска, хърватска и словенска литература, а след това и докторантура по Сръбска, хърватска и словенска литература. Работех като хоноруван асистент по Славянски литератури в СУ “Св. Климент Охридски”, а след това като Управител, главен редактор и преводач в издателство „Младинска книга” ЕООД, гр. София, което беше част от Международната издателска група “Младинска книга” – най-голямата издателска група в бивша Югославия с инвестиции във всички държави, чиито езици владея.

През 2009 г. издателството напусна България заради настъпилата икономическа криза и аз започнах работа на свободна практика като преводач. Трябваше да избирам дали да се регистрирам като лице, практикуващо свободна професия, или като фирма.

1. Оказа се, че ако искам да извършвам официални преводи за директните си клиенти, въпреки че на сайта на КО на МВнР е написано, че сключват договори с преводачите за извършването на официални преводи, то това е невярно. КО на МВнР сключва договори за извършването на официални преводи само с фирми, не и с лица, регистрирали се като Свободна професия. Затова регистрирах ЕООД и сключих договор с КО. Но проблемът, че преводачите, регистрирали се като свободна професия, нямат право да сключват директно договор с КО за извършване на официални преводи си остава и е проблем на всички преводачи и днес. Защо тогава нашата професия се води Свободна, след като ние реално само имаме право да си плащаме данъците и осигуровките, а нямаме право да сключваме директно договор с КО? Защо тази държавна институция ме лишава от правото ми да практикувам изцяло СВОБОДНО – СВОБОДНАТА СИ ПРОФЕСИЯ? КО на МВНР на практика ни принуждава нас, преводачите, да си регистрираме фирми, въпреки че имаме право да се регистрираме като свободна професия. То ме и принуждава, ако искам да работя като преводач на официални документи, да работя с фирми посредници, а не директно с него като държавна институция.

2. Имам желание да работя с много преводачески агенции, но тук се сблъсквам с друг проблем. КО на МВнР ми заверява подписа на преводач, без реално аз лично да присъствам в КО, за да се подпиша там. Това поражда порочната практика Преводаческите агенции да фалшифицират подписите на преводачите и затова се страхувам да превеждам към Преводачески агенции – защото аз нося наказателна отговорност, не я носят нито агенциите, нито КО. Колегите ми преводачи и аз реално се страхуваме, че можем да бъдем подведени под наказателна отговорност за превод, който не е извършен от нас, но за който КО към МВнР е заверил нашия подпис.

3. Работя с рядък език. Не всяка преводаческа агенция разполага с преводач с този език и на клиентите често им е казвано, че няма такива преводачи в България, което не е така. Във всички други държави от ЕС има единен регистър в интернет на преводачите им, които имат право да извършват официални преводи, преводачите в другите държави разполагат с личен печат, там имат статут като на адвокатите, нотариусите, зъболекарите и хората, нуждаещи се от услугите им, си работят директно с тях, а у нас – нямам право да упражнявам изцяло професията си без посредничеството на преводаческа агенция, защо?

Защо КО към МВнР не ми дава право да извършвам официални преводи без посредничеството на преводаческа агенция, след като имам висше образование за това?

Защо българското Външно министерство в другите държави работи директно с преводачите и на страниците на посолствата си е поставило данните на преводачите, с които работи, а у нас – не?

Защо се заверява моят подпис, след като лично аз на присъствам в момента на заверката?

Защо няма в България единен регистър на преводачите?

Защо в България може да станеш медиатор за 6 дни, след това да платиш 20 лева и да бъдеш вписан в регистъра към съда, защо може всеки за 3 дни да стане вътрешен одитор, а аз като преводач, учил повече от 6 години и с над 15-годишен стаж нямам право да работя директно с КО към МВнР и да практикувам изцяло и независимо свободната си професия, така както е във всички държави от ЕС?
Искане:

1. КО към МВнР да сключва договори с преводачите за извършване на официални преводи, а не да сме длъжни да работим задължително през агенция. В другите държави преводачите, които имат право да извършват официални преводи, поставят подписа и печата си под превода си и няма никакви фирмени бланки!

2. КО към МВнР да няма право да заверява подписите на преводачите в тяхно отсъствие, защото ние, преводачите, носим наказателна отговорност, а не агенциите или КО. Затова да се предложи друг вид заверка – в другите държави това е личният печат на преводача.

3. Да има единен регистър на преводачите в интернет, които имат право да извършват официални преводи. Сега има списък с фирми, които са сключили договор в МВнР, но от този списък не става ясно коя агенция с преводачи от кои езици разполага!

Ето и отговора:

Отговор на Омбудсмана до преводач

Отговор на Омбудсмана до преводач

Отговор на Омбудсмана до преводач

Отговор на Омбудсмана до преводач

 

Нашето „карам” в превод на сръбски език е „чукам”!

13 Февруари 2013

Придружаващ превод при пътуване в страната и чужбина или какво ще ви се случи ако превишите скоростта в Сърбия

Преводите и сътрудничеството при бизнес срещи и преговори в страната и чужбина са ежедневие за преводача, а когато клиентът е и водач на моторното превозно средство – пригответе се за приключения и извънредни ситуации.

Преди няколко дни за първи път осъзнах колко е важно да тръгваш на път не само с мениджъра на фирмата, а и с професионален шофьор, ако имат такъв. Още на Калотина го разбрах, когато нямаше как да преминем границата, просто защото мениджърът-шофьор беше забравил документите на колата. След едночасово ровене и поредица от телефонни разговори се върнахме назад в София с уговорката да потеглим в ранни зори, по възможност още в 5:00, за да стигнем навреме за срещата в 10:00. Но какво ще ви се случи, ако бързате и превишите скоростта в Сърбия? Ето за това не бяхме подготвени, внимавайте да не се случи и на вас!

Около населените места на Сърбия патрулират служители на Пътна полиция с камери и засичат каква е скоростта ви на каране и веднага ви спират, ако сте в нарушение. Няма как да ги подкупите – обясняват ви, че за съжаление не могат да изтрият заснетото и трябва да ги придружите до Полицейския участък, а след това и до дежурния съдия в съда, който да разгледа вашия случай и да ви определи глоба между 7000 и 12 000 динара (63-108 евро). Успокояват ви и че процедурата ще отнеме не повече от час. На нас ни отне повече от 3 часа – съставяне на Протокол в Полицейския участък и явяване пред съдията, който, за да определи размера на глобата, която да ви наложи, не се интересува от артистичните ви способности на вайкане и хленчене, а задава 4 конкретни въпроса:

  1. Какъв е размерът на заплатата ви в България?
  2. Женен ли сте?
  3. Имате ли малолетни деца?
  4. Вие ли издържате съпругата си?

След това търпеливо изчаквате присъдата в коридора отвън, а до вас ви пази полицай, който ще се погрижи да платите незабавно на каса наложената ви глоба – иначе няма как да напуснете страната! Освен парична глоба ще ви наложат и забрана за шофиране в Сърбия за период от 30 дни.

Полицаят през цялото време ни успокояваше, че имаме късмет, защото все пак е работен ден, а често имат случаи на нарушения през почивните дни и то от семейства с малки деца, които са принудени да изчакат понеделника… Звучи крайно, но в същото време 100% всеки, който знае какво се случва на нарушителите – сериозно би се замислил как кара следващия път. И за финал, внимавайте не само как карате в Сърбия, но и не използвайте думата „карам” пред сърбите, защото в превод на сръбски език означава буквално „чукам” с нашия подтекст. Сега си преведете какво всъщност е чул сръбският полицай от оправдаващия се български мениджър:

 –         Шефът ме караше да карам бързо!

И за да запомните и със сигурност да не използвате в Сърбия тази най-често употребявана от нас, българите, дума, вижте как реагира сръбската полицайка, когато я чува: