Глоба или финансова санкция

Неадекватното обвинение и заплахите за експертиза са най-прекият път към отказа на преводачите да специализират в областта на съдебните преводи!

Обвинението и заплахата за експертиза са най-прекият път към отказа на преводачите да специализират в областта на съдебните преводи!

На тазгодишният 1 юни отпразнувах деня на детето, като най-накрая послушно си платих глобата за неправилно пресичане от миналото лято. КАТ нямат сайт, където по ЕГН да можеш да си проверяваш и плащаш глобите, така че изчаках цяла година, за да не ходя до КАТ, а да я платя след справка в НАП. Платих глобата и вече мога да си подновя свидетелството за управление на МПС, тъй като заради нея ми отказаха да го направят – заради непослушанието ми ме бяха изхвърлили от Рая, но не ми тежеше, обичам да ме возят. И тъкмо платила глобата и мислейки, че съм приключила с глобите и мога да отпразнувам първоюнското си порастване, когато ме потърсиха от Прокуратурата, за да ме заплашат с назначаване на тройна експертиза и доказване, че погрешно съм превела финансовата санкция като глоба.

Нямах нищо против да съдействам на органите, но ме смути убедеността им, че грешката е при мен и че ако аз не заменя думата глоба с финансова санкция, както според тях пишело в оригиналния документ на словенски език, то те ще са принудени да преустановят съдебното производство и ще ми назначат тройна експертиза. Не ме смути експертизата, дори я исках, защото наистина пише глоба, а не финансова санкция. Смути ме липсата на доверие към преводача, заплахата и най-вече фактът, че ако преводачът не замени думата глоба с финансова санкция, то съдът не може да продължи делото и едни 1000 евро остават несъбираеми. Нима от преводачите зависи дали глобите ще се съберат? Колко такива случаи има и до кога?

По телефона ми разясниха, че когато става въпрос за физическо лице, то наказанието спрямо него се нарича глоба, а ако е юридическо лице и ЕТ – имуществена санкция. И тъй като в конкретния случай имаме ЕТ, а аз съм си превела думата глоба като глоба и не съм съобразила, че в България юридическите лица не се глобяват, а се санкционират, то от Прокуратурата трябвало да преустановят производството. Странно е, но от там и не допускаха, че е възможно на словенски език наистина да пише глоба и че съм превела думата глоба като глоба и че в чуждото законодателство и физическите, и юридическите лица получават ГЛОБИ, а само у нас „имуществената санкция”  е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от  Закона за административните нарушения и наказания. Нима Прокуратурата в България не е наясно, че ако законодателят у нас прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти и че ако двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби, то в чуждото законодателство може и да няма подобно разграничение и преводачите нямат вина за това?

Помолих да ми изпратят текста, на базата на който смятат, че преводът ми е грешен. Оказа се, че говорим за различни бланкови документи. Прегледах и словенското законодателство и установих, че там и физическите, и юридическите лица получават глоби и тъй като очевидно само от преводача се изисква да действа и да променя превода, то съдействах на Прокуратурата със следното писмо:

„Здравейте,

Разгледах всички изпратени бланки.

В бланката на Органа по нарушенията ДАРС се използва терминът глоба т.е. този орган издава един и същи бланков образец и за физически, и за юридически лица, не прави разграничение между тях, а в удостоверението по чл. 4 се използва терминът парични наказания или финансови санкции.  

Мисля, че независимо от това дали словенският закон прави разлика между двата израза – глоба и финансова санкция, трябва да имаме предвид дали нарушението е извършено от юридическо или физическо лице, след като българското законодателство прави такава разлика и при превода на бланката, ако нарушението е извършено от юридическо лице, да използваме съответния израз, който е приет от нашето законодателство, още повече, че се касае за превод на бланка. Не винаги в правните изрази има пълно еквивалентно покритие, така че съдът е този, който трябва да вземе решение. В този конкретен случай имаме глоба или финансова санкция за 1000 евро и след като в българското законодателство имаме разграничение, а в словенската бланка – не, то преводът на думата глоба, може да се замени с финансова санкция.”

Замених навсякъде в текста думата глоба с финансова санкция, защото вече знаех, че когато става въпрос за юридическо лице и ЕТ у нас се пише имуществена санкция, а когато е физическо лице – глоба. Знаех и че ако не го направя, ще преустановят производството и едни 1000 евро остават несъбираеми.

С този текст предупреждавам колегите си преводачи как да превеждат един конкретен термин, но със сигурност има доста подобни и Прокуратурата трябва да се замисли не да преустановява дела, да организира търгове за преводачески агенции и да назначава експертизи, а да започне да работи директно с преводачите и да организира курсове за тях, така както го правят в останалите държави. Иначе ще си продължим със заплахите и несъбираемостта на глобите, а можем да избегнем това, просто като работим заедно.

 

Търгът за писмени преводи към Прокуратурата на Република България

Всичко приключи, имаме излъчен победител за обществената поръчка на Прокуратурата на Република България за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи…”

Датата, на която са били отворени тръжните документи, е: 08.08.2014 г.

Датата, на която се публикувани протоколите, е: 24.01.2015 г.

Датата, на която Комисията за защита на конкуренцията оставя жалбата на едната от конкуриращите се страни без уважение с АКТ-195-11.03.2015, е: 11.03.2015 г.

Очаквахме с нетърпение Протоколите – в тях са документирани конкурентните цени на преводаческите агенции към Прокуратурата, като посочените цени са без ДДС. В Протокол № 7 ще се запознаете с цените по групи и езици, а в Протокол № 6 ще можете да прочетете как едната от агенциите може да преведе 400 страници за 24 часа, а другата – едва 10.

По-интересни извадки от Решението на Комисията:

„…Сочи се още, че избраният за изпълнител не разполага с преводач с латвийски език, тъй като г-жа Айя Пудуле – единственият такъв, е подписала декларация, че има договор само с „Орхидея- 94“ ЕООД…

…Сочи се, че от списъка на представените преводачи на „Интерланг“ ЕООД трябва да се изключат дублиращите се с тези на „Орхидея-94“ ЕООД, тъй като същите са подписали клетвени декларации, че ще превеждат само и единствено за жалбоподателя по оспорваната обществена поръчка.

…В допълнение се сочи, че предложение от 400 страници за 24 часа не е невъзможно, а е обосновано с оглед изискването на възложителя участникът да разполага с поне 8 преводача за всеки един от езиците в първа група, т. е. 48 преводача за първа група езици. В случай на необходимост от превод само от/на един от езиците, при извършване на математически изчисления 400 страници, разделени на 8 преводача се получават 50 страници на преводач за 24 часа или по 2.08 страници на час на преводач. Полученият резултат според възложителя (Прокуратурата) е напълно реалистичен…

… В заключение се посочва, че изпълнителят по договора е в правото си да организира възложената му работа по начин, по който смята, че ще изпълни задълженията си качествено и в срок и би могъл да наеме и повече от 8 преводача.”

Преводачите с удоволствие често обсъждаме цени – ето, че тук са и конкретно документирани. На мен лично ми допадат цените, които са написани за моята група езици (словенски, сръбски и хърватски език) – от 17,00 до 32,00 лв. без ДДС, но по-важното е не колко ще получи агенцията, а колко получава преводачът… който се оказва не човек, а машина – може да преведе 50 страници за 24 часа! А още по-важно е до кога Прокуратурата ще работи с посредници при положение, че вече и в България има Наредба за съдебния преводач?

Поздравявам всички преводачи с песента, на която попаднах вчера и ме впечатли не само с мелодията си, а с израза: Душа гине од тишине… По-страшна от тишината е неправилната интерпретация, а още по-страшно е бездействието…

Търговете за писмени преводи към Прокуратурите

Предлагам статия-игра  да пишем заедно:

Всеки преводач, който желае, може да провери коя преводаческа агенция е спечелила търга в неговия град, да прегледа каква е най-ниската цена, с която агенцията е спечелила търга, да напише свой коментар или анализ относно цените по групи и да ми го изпрати за анонимно или неанонимно публикуване в блога.

Според  чл. 83 (6) от Закона за обществените поръчки :

Възложителят в един и същи ден изпраща решението по ал. 4 на всички участници и публикува в профила на купувача решението и протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3.

Ако отворите интернет страниците на всяка една Прокуратура, би трябвало да откриете линк към Протокола от търговете за писмени преводи. Към  момента не мога да открия Протокола от проведения от Прокуратурата на Република България търг. Писах им с молба да ми изпратят линк.

Ето няколко линка като начало, за да разгледате Протоколите:

Окръжна прокуратура Пловдив

Софийска районна прокуратура

Районна прокуратура Варна

Районна прокуратура Бургас

Районна прокуратура Русе

Прави впечатление, че преводаческите агенции, които са участвали в тези търгове, почти винаги са едни и същи за цяла България – 4–5 на брой, като най-вече изпъква името на една от тях, която е заложила ниски цени и е спечелила доста от търговете! 

Наясно сме, че търговете значително ще забавят създаването на квалифицирани преводачи за нуждите на съдебната система, но допълнително имаме и следният казус, който Прокуратурите едва ли ще проследят:

След като агенциите, спечелили търговете Ви, се броят на пръстите на едната ръка, то дали наистина превеждат точно преводачите, посочени в списъка на агенциите, спечелили най-многото търгове?

Или същият въпрос, зададен по друг начин:

Броят на преводачите, който се изисква от всяка агенция, е 38. Една от агенциите е спечелила няколко търга. Някои от преводачите пък фигурират в списъците и на конкуренцията. Достатъчни ли ще са точно тези 38, а както се оказва и по-малко на брой преводачи, за да бъдат удовлетворени нуждите на Прокуратурите на България?

 

 

 

 

 

Кой предложи тарифата от 15,00 лева за бъдещите съдебни преводачи?

15:15 – 15 лева за дръзнали да излязат от анонимност преводачи : 15 евро за „наши” преводачески агенции

Наредбата за съдебните преводачи вече и в България е факт, както и определената в нея минимална тарифа от 15,00 лв. на час.

Кой предложи тарифата от 15,00 лева за бъдещите съдебни преводачи?

Раз-мис-лих се сериозно над този въпрос, след като преди малко, в 23:45 часа на 29.07.2014 г., попаднах на текста на обявената от Прокуратурата Обществена поръчка за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи на официални документи, при производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела, екстрадицията, изпълнението на Европейска заповед за арест, както и др. официални документи.” Датата, на която ще се отварят офертите, е: 08.08.2014 г.

Обяснението на Прокуратурата за причината за Обществената поръчка, е, че някой трябва да ги обслужва до съставянето на регистъра от съдебни преводачи. Добре, вероятно е така, все пак на сайтовете различните съдилища и Прокуратурата са обявили, че приемат предложения и документи на преводачи до 30.09.2014 г. Не е ли странен обаче фактът, че съдът през август не работи, набират се преводачи до 30.09.2014 г. и ПРОКУРАТУРАТА би могла да изчака този срок и до тогава да работи по начина, по който е процедирала години наред, но… обявява Обществена поръчка… С това си поведение дали не дава ясен знак, че е наясно, че с тарифата от 15,00 лв., заложена в Наредбата за съдебните преводачи, потенциалните кандидати са отблъснати? Тогава защо приеха тази тарифа? Кой я предложи и защо?

Целта на онзи, който е определил и предложил приетата вече тарифа, е постигната: потенциалните кандидати за съдебни преводачи са отвратени максимално от отношението на съдебната система към техния труд, „забравиха” за съда, защото лесно „приспаха” желанието им да работят като съдебни преводачи, на ход е истинският план  да се обяви търг за преводаческа агенция, като вече се напише реалната цена, която не е 15 лв., а  15 евро.

Вижте и изчислете сами:

Общо количество или обем

Възложителят ще има нужда от предоставянето на следния прогнозен обем от преводачески услуги от и на български език – в брой страници: 1-ва група езици – 25 000; 2-ра група езици – 10 000; 3-та група езици – 20 000; 4-та група езици – 1 000; Преводи на официални документи, съдържащи класифицирана информация – 2000. Посоченият от възложителя прогнозен обем е ориентировъчен и не задължава възложителя.

Стойност, без да се включва ДДС

1 615 000 BGN

Оказва се, че общият брой прогнозни страници е: 58 000 и имаме 1 615 000 лв. / 58 000 = 27,84 лв. на страница без ДДС или 33,41 с ДДС.

След като имаме единна тарифа от 15,00 лева в Наредбата, няма да се впускаме в субективното бъдещо определяне на хонорара на всеки преводач при всеки възложен превод, достатъчно ни е, че в този търг са заложени по 33,41 лв. за страница ПИСМЕН превод.

Всеки може да прочете условията на търга – има линк към тях. В Бургас също има обявена обществена поръчка. Докато разглеждах страниците на различните съдилища, забелязах, че в Софийски окръжен съд няма търг, но балканските езици са обявени за 1 група езици, а европейските за 2 група:

Регистърът се състои от списъци, в които съдебните преводачи са разделени на три групи. Първа група обхваща специалисти преводачи с балкански езици, Втора група обхваща специалисти преводачи с европейски езици и Трета група обхваща специалисти преводачи с други езици.

Това класифициране от незнание за езиковите групи ли е или целта е да се понижат хонорарите на преводачите с тази група езици, защото в съдилищата ни от техния тип преобладават делата с граждани от Балканите и трябва да се пести?

След изненадата ми за преразпределението на езиковите групи се върнах към Обществената поръчка на Прокуратурата и забелязах още едно противоречие с Наредбата – не само имаме повишаване на цената, а и понижаване на критериите за преводачите:

Когато преводачите нямат висше филологическо образование или средно с профилирана езикова подготовка или средно образование с преподаване на съответния език, или са завършили образованието си в страна, чиито език е различен от техния матерен език, на който ще превеждат, както и за молдовски и македонски език, следва да се представи декларация за владеене на език от съответната група, която може да е под формата на нотариално заверена клетвена декларация, в свободен текст.

Защо този понежен критерий не е предвиден и не е написан в Наредбата? Защо изобщо се появява критерият за оборот от последните три години в рзмер от 350 000 лв. и изискването за сключен договор с Дирекция “Консулски отношения”?

Участникът да има сключен договор с Консулския отдел на Министерството на външните работи, съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Не се доказва с отделен документ или декларация, тъй като списъкът на оторизираните агенции е публичен.

Уважаема Прокуратура, Вие очевидно не желаете да работите със свои собствени съдебни преводачи, очевидно целта е търгът да бъде спечелен от една определена вече от Вас преводаческа агенция, иначе щяхте не да обявявате сега подобна обществена поръчка за писмени преводи с изискване за оборот и сключен договор с МВнР, а да информирате всички заинтересовани лица за промяната в тарифата. Кой предложи и защо се определи унизителната тарифа от 15,00 лв. само преди няколко месеца и как така Прокуратурата я променя за търга и защо? Сякаш имаме поредния развален телефон в държавата ни и поредния абсурд с 15:15 – 15 лева за дръзнали да излязат от анонимност преводачи: 15 евро за „наши” преводачески агенции.

За нежеланието на съдебната система да заработи със съдебни преводачи съдя не само заради забавянето на дългоочакваната от преводачите Наредба, не само заради настоящата Обществена поръчка, не само заради приемането на тарифата от 15 лв., която се оказва, че може да бъде и 15 евро, а най-вече заради съдебно решение само от преди няколко дни на Софийски окръжен съд, в което прочетох следното:

На преводача за извършения превод да се изплати възнаграждение в размер на 80.00 лева от бюджета на съда, за което се издаде 1 бр. РКО.

Да се изпрати препис от протокола от проведеното съдебно заседание и споразумението до Агенция за извършване на превод………………………………………………., като бъде посочено че следва да извършат превод на двата документа на …………………… език.

Преводачът е присъствал в залата, познавам го и се опитах да се свържа с него лично по телефона, но за съжаление е сменил номера си, опитът ми беше неуспешен… И все пак – същият преводач е бил лично в съдебната зала, районният съдия е бил в пряк контакт с него и пред него назначава писмения превод на преводаческа агенция… Защо? Тромава вътрешна процедура или нещо друго?

Видяхте ли размера на възнаграждението на преводача за устен превод? Ако сте имали желание да бъдете съдебен преводач, но заради определената тарифа от 15,00 лв. сте се разочаровали и отказали, то сега, след този текст днес, се надявам да рискувате и да подадете документите си в различните съдилища, а след това винаги можете да се откажете… Аз отказах на агенцията, която най-вероятно ще спечели търга, защото:

  1. Участвала съм с тях в други търгове, изготвяйки всички документи, които са им били необходими, за да докажат, че имат преводач с моята квалификация, но след това цели 5 години те така и не ми възложиха превод нито от сръбски, нито от хърватски, нито от словенски език.
  2. След като вече има наредба за съдебните преводачи, ако толкова много искам да бъда съдебен преводач защо да не подам лично кандидатурата си в Прокуратурата?

Колеги, Вие, които ще превеждате за Прокуратурата през агенцията, която ще спечели търга – защо го правите? Не знаете ли за Наредбата и че до 30.09.2014 г. можете да подадете и сами документите си?

Очевидно борбата се удължава и продължава… защото държавните ни институции все още не са разбрали, че свободата, която искаме за професията ни, не е временно състояние, а цел!