Плътно безсънни са дните ми с работа и деца, вечер заспивам над книгите или прегърната от дъщеря. Топличко и прекрасно е в детското й легло и когато напускам креватчето си задавам въпроса: Защо толкова хубави мигове се пропиляват във сън? И дали през деня не будуваме, за да живеем по-пълноценно насън?