Експресните преводи по света и у нас

„- А за експресни преводи чувала ли си? Повечето са такива. Понякога за час забавяне клиентите губят много.”

ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ

В центъра на София в близост до Съдебната палата се срещат и по две табели на различни агенции една до друга с надпис: ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ

Из Петицията

Странно, оказва се, че България е единствената държава, в която не просто се предлагат ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ, а повечето са такива.

Само до преди час ми убягваше това, но отворих няколко словенски, сръбски, хърватски, руски, украински, италиански и английски сайта на преводачески агенции и видях, че чуждите преводачески агенции посочват единствено различни видове цени за превод според езиците, някои агенции предупреждават, че цената зависи и от срока за изпълнение, а в България – цените задължително се делят не само според езиковата група и сложността на текста, но и са старателно подредени в таблица според времето за изпълнение на поръчката:

  • Бавна (3 работни дни)
  • Нормална (24 часа)
  • Бърза (8 работни часа)
  • Експрес (3 работни часа)

Има и друга разлика, която само преводачите си я знаем – лично аз никога не съм получавала от чуждестранна агенция поръчка за експрес, а у нас „повечето са такива”!

Кой и защо се е разбързал у нас толкова?

Вероятно в началото малко агенции са предлагали услугата „експресен превод”, а първите са го направили, за да се отграничат от останалите – освен с бързина и ниска цена с какво друго биха могли да се конкурират помежду си твърде многото агенции у нас?

И докато професионалните преводачи държат на качеството и времето за „отлежаване” на превода, избягват стреса, защото са наясно с бързата работа, срама на майстора и последствията за здравето си, то за многобройните конкуриращи се агенции бързината на услугите им за пред клиентите е условие да бъдат избрани и да оцелеят. Но освен оцеляване, експресните преводи носят и по-висока печалба – те не само че се заплащат двойно от клиентите, а и не всеки преводач се осмелява да поиска двоен хонорар, защото му е по-важно да продължи да получава поръчки от агенцията.

Защо клиентите все бързат?

Причината не е в неумението на българите да планират, а в спокойствието, което имат поради факта, че рекламните табели на повечето агенции у нас задължително включват и надписа: експресни преводи, а агенциите са толкова много, че в центъра на София например се срещат и по две такива табели на различни агенции една до друга. Не са редки и случаите клиент да заплати по-ниска цена за превод, ако преди това е пообиколил няколко агенции наблизо и е намекнал, че другите отсреща искат по-малко.

Масовото предлагане на услугата експресни преводи в съчетание с ниската цена е довело до несериозното отношение на клиентите към преводите. Те не планират, а и защо да го правят, след като ежедневно виждат по улиците и четат по интернет сайтовете, че само за два-три часа ще си получат преведен документа?

Основното самоизтъкване и предупреждение вече втора година на агенциите към преводачите е, че преводачите за разлика от тях не могат да предложат услугата експресен превод на клиентите. А защо да го правят? Кому е нужно подобно повърхностно отношение към преводите?

Докато преводите се предлагат като банички на всеки ъгъл до тогава ще ги има и бързащите клиенти, и неадекватното заплащане на труда на преводачите. Точно затова и „доживяхме” предложената цена от 15,00 лв. на час за съдебните преводачи – защото и служителите от Министерството на правосъдието всеки ден, в която и посока да погледнат по централните улици на София, виждат табели с надпис: ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ!

В България преводаческите агенции с офиси по централните улици на градовете ни са се вживели в ролята си на центрове за спешна медицинска помощ и ако не разполагат на момента със заклетия към агенцията преводач, то със сигурност разполагат с няколко анонимни негови заместници или пък с готови бланки и така никога не връщат клиент. В чужбина преводите на официалните документи задължително са снабдени и с подписа, и с печата на реално извършилия ги квалифициран преводач и това е и причината преводаческите агенции извън България да не могат да парадират с предлагането на експресни преводи – те нямат способността на колегите си от България по всяко време и завчас да си телепортират квалифициран преводач.

Из Дневника на спешните преводи

Спешни преводи

Спешни преводи на словенски, сръбски, хърватски език

Някога, много отдавна отговарях за цялостния производствен процес на издателство Младинска книга София. Колегите ми извън България ми обясняваха, че съм „пожарникар” и разчитаха на мен да „гася” закъснения, да предвиждам и потушавам проблеми. Отделно СОТ ме привикваха през нощта в офиса, ако се включеше алармата.

Днес не отговарям за СОТ-а на никоя фирма, не съм „пожарникар” на заплата, но затова пък реагирам всеки ден на най-разнообразни спешни преводи на клиенти – редовни и нови, съвсем непознати…

 

Телефонът ме събуди в 7:00, по-точно казано – събуди ме клиент. Заминаваше за търговски панаир в Сърбия следобед и искаше спешно превод и страниране на рекламен материал за интернет страницата му и за печат. Технически текст…

 

Телефонът пак ме събуди… Поемам спешна поръчка за след около 2–3 часа, клиентът вече е спокоен, а на мен ми спря токът… Платила съм си го естествено, но няма какво да се обяснявам – намирам свободен колега-преводач, който в момента има ток…

 

Телефонът нахално иззвъня в 22:30 вечерта – спешен превод от словенски на български, отчет за работата на треньора им към наша доста известна Федерация. Няма време за авансов превод на хонорара, няма и риск – Федерация, моля Ви… утре в 12:00 да е готов!

 

– Търг… Бързаме, моля Ви, преведете ни и ни подредете Вие документите, внимавайте да не пропуснем нещо и да не изгубим заради небрежност търга… Изисквайте всичко от нас и ние ще Ви го изпратим, разчитаме на Вас…

 

Превод при преговори… Не превеждаш всичко, а трескаво мислиш над последните думи на едната страна, тази, която представляваш… не ги превеждаш, просто премълчаваш неуравновесеността на човека до себе си и „интелигентната” обида към другия, за да приключи всичко в желаната посока… измисляш нещо невинно, освен ако клиентът не те е предупредил, че иска да превеждаш всички грубости точно…

 

Телефонът звъни… Тъкмо сядаш на масата – време е за обяд и почивка… Кой ли е?

– Извинете, вие нали сте преводачът? Моля Ви, приятелят ми е оставил за ремонт колата си в Словения и не се разбират с монтьора ни на български, ни на английски… Къде живеете, за да дойда до Вас веднага, моля Ви… Дори не попита за цената на услугата…

Жената звъни пак – този път стресната, сетила се, че не е попитала за цената…

 

Всеки ден съм полезна за някого и това ми допада в професията на преводача. Не ми допада единствено фактът, че в България се опитват да ни поставят извън закона, да ни унизят с аргумента, че в нито един закон не се споменавало за нас, преводачите… Нима? Вече четвърта година се самоосигурявам под икономическия код: Преводач; държавата  ни е определила минималния осигурителен праг за преводачите, който е 420 лв., а според  Наказателния кодекс преводачите носят наказателна отговорност и ги застрашават 5 години затвор за неверен превод… Ние сме защитени от опитите да ни “изхвърлят” от пазара и от самите клиенти, които имат нужда от нас… спешно…сега…веднага… без посредник!

Ilka Encheva