Устните преводи на сръбски език

translateУстните преводи плашат перфекционистите – при тях нямаш време за детайли, нито за саморедактиране на спокойствие, изисква се да реагираш точно на мига. А ако си преводач със сръбски език е още по-неприятно – като нищо в зала от 250 души ще ти се случи на първия ред близо до теб да седи многознаеща филоложка, която ще се опитва през цялото време да ти шушука нейният по-удачен според нея синоним на твоя превод.

Излишно е да спориш с нея дали продуктът се продава с 10% отстъпка или с 10% намаление – тя ще си те поправя упорито всеки път, ще те поправи и когато преведеш „пластика” като „пластмаса”, „jeдинствен” като „единен”, „мито” като „подкуп” и ще бъде шокирана, ако преведеш сръбската дума „руж” като „червило”…

Заради близостта на езиците и най-вече заради езиковата омонимия винаги ми е било жал за колегите ми, които са превеждали на живо от сръбски на български език пред публика – все се е намирало кой да измърмори, че преводът нещо не е точен. Хубавото е, че преди преводът от сръбски на български език да се превърне в състезание по по-умело стилово изразяване, а не по точно предаване на речта на говорещия, презентаторът вмъква в речта си кратък виц или обяснява правила, които са задължителни, за да се постигне целта на посещението му или задава въпрос, след което всички поглеждат към преводача недоумяващо и безпомощно и за първи път са в очакване да чуят превода, за да разберат какво точно се случва и защо не разбраха кое му е смешното на вица. След това всичко се променя – присъстващите започват да настояват за превод на всичко от… до 🙂

Предварителната подготовка е важна за устните преводи, за да се избегне излишният стрес, но още по-важно е и поведението на преводача, и мястото, което ще заеме по време на самата презентация. Задължително условие е никога да не бъдете зад гърба на презентатора, а да сте до него или пред него, за да чувате добре. Не се колебайте и прекъсвайте презентатора, много скоро той ще се нагоди към вашия ритъм, а ако не чуете някоя дума, не си я измисляйте, а помолете да я повторят. И най-важното – при устните преводи вманиачаването да се предаде всичко 1:1 е излишно, при тях преводачът е не просто преводач, точно препредаващ с монотонен глас, а е и артист и преводът му е успешен, ако съумее с лекота чрез превода и гласа си да предаде същият смисъл, емоции и настроение, които излъчва и самият оратор. И независимо от кой език превеждате, винаги бъдете готови за една филоложка на първия ред – днес всички владеем езици, но не всички съумяваме да овладеем и себе си 🙂

Търгът за писмени преводи към Прокуратурата на Република България

Всичко приключи, имаме излъчен победител за обществената поръчка на Прокуратурата на Република България за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи…”

Датата, на която са били отворени тръжните документи, е: 08.08.2014 г.

Датата, на която се публикувани протоколите, е: 24.01.2015 г.

Датата, на която Комисията за защита на конкуренцията оставя жалбата на едната от конкуриращите се страни без уважение с АКТ-195-11.03.2015, е: 11.03.2015 г.

Очаквахме с нетърпение Протоколите – в тях са документирани конкурентните цени на преводаческите агенции към Прокуратурата, като посочените цени са без ДДС. В Протокол № 7 ще се запознаете с цените по групи и езици, а в Протокол № 6 ще можете да прочетете как едната от агенциите може да преведе 400 страници за 24 часа, а другата – едва 10.

По-интересни извадки от Решението на Комисията:

„…Сочи се още, че избраният за изпълнител не разполага с преводач с латвийски език, тъй като г-жа Айя Пудуле – единственият такъв, е подписала декларация, че има договор само с „Орхидея- 94“ ЕООД…

…Сочи се, че от списъка на представените преводачи на „Интерланг“ ЕООД трябва да се изключат дублиращите се с тези на „Орхидея-94“ ЕООД, тъй като същите са подписали клетвени декларации, че ще превеждат само и единствено за жалбоподателя по оспорваната обществена поръчка.

…В допълнение се сочи, че предложение от 400 страници за 24 часа не е невъзможно, а е обосновано с оглед изискването на възложителя участникът да разполага с поне 8 преводача за всеки един от езиците в първа група, т. е. 48 преводача за първа група езици. В случай на необходимост от превод само от/на един от езиците, при извършване на математически изчисления 400 страници, разделени на 8 преводача се получават 50 страници на преводач за 24 часа или по 2.08 страници на час на преводач. Полученият резултат според възложителя (Прокуратурата) е напълно реалистичен…

… В заключение се посочва, че изпълнителят по договора е в правото си да организира възложената му работа по начин, по който смята, че ще изпълни задълженията си качествено и в срок и би могъл да наеме и повече от 8 преводача.”

Преводачите с удоволствие често обсъждаме цени – ето, че тук са и конкретно документирани. На мен лично ми допадат цените, които са написани за моята група езици (словенски, сръбски и хърватски език) – от 17,00 до 32,00 лв. без ДДС, но по-важното е не колко ще получи агенцията, а колко получава преводачът… който се оказва не човек, а машина – може да преведе 50 страници за 24 часа! А още по-важно е до кога Прокуратурата ще работи с посредници при положение, че вече и в България има Наредба за съдебния преводач?

Поздравявам всички преводачи с песента, на която попаднах вчера и ме впечатли не само с мелодията си, а с израза: Душа гине од тишине… По-страшна от тишината е неправилната интерпретация, а още по-страшно е бездействието…

Словенски език – най-често допусканите грешки

Понякога по ключови думи с часове издирвам в www.youtube.com забавни песни на словенски, хърватски или сръбски език. Не ги уча наизуст – почивам си! Още помня обаче как в първи курс за часовете по практически сръбски и хърватски език редовно имахме да научим някое стихотворение – тогава недоволствахме, защото и ни изпитваха всички подред като първокласници. Дори заради това често се замисляхме дали да не избягаме от часовете и що за студенти сме, след като не можем да усетим свободата на останалите студенти през семестъра… Днес, превеждайки, се улавям как това учене на римувани текстове в миналото сега ми помага изобщо да не се замислям кой падеж да поставя при някои конструкции и съм благодарна за това на преподавателката ни в първи курс – Димка Сааведра…

Преди малко попаднах на филмче за най-често допусканите грешки в словенския, представени ни чрез приятния глас на Ида Баш, и успях веднага да запомня кои са те. Затова за тези от Вас, които учат словенски език, освен слушането на музика и приказки, ученето наизуст на стихотворения и гледането на филми, не мога да не препоръчам и изслушването и на този запис. Бихте могли да започнете да следите и предаването „Моят словенски”.

А аз ще продължа да се забавлявам с музика 🙂  Ето и последната забавна песничка, на която попаднах днес:

Из Дневника на спешните преводи

Спешни преводи

Спешни преводи на словенски, сръбски, хърватски език

Някога, много отдавна отговарях за цялостния производствен процес на издателство Младинска книга София. Колегите ми извън България ми обясняваха, че съм „пожарникар” и разчитаха на мен да „гася” закъснения, да предвиждам и потушавам проблеми. Отделно СОТ ме привикваха през нощта в офиса, ако се включеше алармата.

Днес не отговарям за СОТ-а на никоя фирма, не съм „пожарникар” на заплата, но затова пък реагирам всеки ден на най-разнообразни спешни преводи на клиенти – редовни и нови, съвсем непознати…

 

Телефонът ме събуди в 7:00, по-точно казано – събуди ме клиент. Заминаваше за търговски панаир в Сърбия следобед и искаше спешно превод и страниране на рекламен материал за интернет страницата му и за печат. Технически текст…

 

Телефонът пак ме събуди… Поемам спешна поръчка за след около 2–3 часа, клиентът вече е спокоен, а на мен ми спря токът… Платила съм си го естествено, но няма какво да се обяснявам – намирам свободен колега-преводач, който в момента има ток…

 

Телефонът нахално иззвъня в 22:30 вечерта – спешен превод от словенски на български, отчет за работата на треньора им към наша доста известна Федерация. Няма време за авансов превод на хонорара, няма и риск – Федерация, моля Ви… утре в 12:00 да е готов!

 

– Търг… Бързаме, моля Ви, преведете ни и ни подредете Вие документите, внимавайте да не пропуснем нещо и да не изгубим заради небрежност търга… Изисквайте всичко от нас и ние ще Ви го изпратим, разчитаме на Вас…

 

Превод при преговори… Не превеждаш всичко, а трескаво мислиш над последните думи на едната страна, тази, която представляваш… не ги превеждаш, просто премълчаваш неуравновесеността на човека до себе си и „интелигентната” обида към другия, за да приключи всичко в желаната посока… измисляш нещо невинно, освен ако клиентът не те е предупредил, че иска да превеждаш всички грубости точно…

 

Телефонът звъни… Тъкмо сядаш на масата – време е за обяд и почивка… Кой ли е?

– Извинете, вие нали сте преводачът? Моля Ви, приятелят ми е оставил за ремонт колата си в Словения и не се разбират с монтьора ни на български, ни на английски… Къде живеете, за да дойда до Вас веднага, моля Ви… Дори не попита за цената на услугата…

Жената звъни пак – този път стресната, сетила се, че не е попитала за цената…

 

Всеки ден съм полезна за някого и това ми допада в професията на преводача. Не ми допада единствено фактът, че в България се опитват да ни поставят извън закона, да ни унизят с аргумента, че в нито един закон не се споменавало за нас, преводачите… Нима? Вече четвърта година се самоосигурявам под икономическия код: Преводач; държавата  ни е определила минималния осигурителен праг за преводачите, който е 420 лв., а според  Наказателния кодекс преводачите носят наказателна отговорност и ги застрашават 5 години затвор за неверен превод… Ние сме защитени от опитите да ни “изхвърлят” от пазара и от самите клиенти, които имат нужда от нас… спешно…сега…веднага… без посредник!

Ilka Encheva

Нашето „карам” в превод на сръбски език е „чукам”!

13 Февруари 2013

Придружаващ превод при пътуване в страната и чужбина или какво ще ви се случи ако превишите скоростта в Сърбия

Преводите и сътрудничеството при бизнес срещи и преговори в страната и чужбина са ежедневие за преводача, а когато клиентът е и водач на моторното превозно средство – пригответе се за приключения и извънредни ситуации.

Преди няколко дни за първи път осъзнах колко е важно да тръгваш на път не само с мениджъра на фирмата, а и с професионален шофьор, ако имат такъв. Още на Калотина го разбрах, когато нямаше как да преминем границата, просто защото мениджърът-шофьор беше забравил документите на колата. След едночасово ровене и поредица от телефонни разговори се върнахме назад в София с уговорката да потеглим в ранни зори, по възможност още в 5:00, за да стигнем навреме за срещата в 10:00. Но какво ще ви се случи, ако бързате и превишите скоростта в Сърбия? Ето за това не бяхме подготвени, внимавайте да не се случи и на вас!

Около населените места на Сърбия патрулират служители на Пътна полиция с камери и засичат каква е скоростта ви на каране и веднага ви спират, ако сте в нарушение. Няма как да ги подкупите – обясняват ви, че за съжаление не могат да изтрият заснетото и трябва да ги придружите до Полицейския участък, а след това и до дежурния съдия в съда, който да разгледа вашия случай и да ви определи глоба между 7000 и 12 000 динара (63-108 евро). Успокояват ви и че процедурата ще отнеме не повече от час. На нас ни отне повече от 3 часа – съставяне на Протокол в Полицейския участък и явяване пред съдията, който, за да определи размера на глобата, която да ви наложи, не се интересува от артистичните ви способности на вайкане и хленчене, а задава 4 конкретни въпроса:

  1. Какъв е размерът на заплатата ви в България?
  2. Женен ли сте?
  3. Имате ли малолетни деца?
  4. Вие ли издържате съпругата си?

След това търпеливо изчаквате присъдата в коридора отвън, а до вас ви пази полицай, който ще се погрижи да платите незабавно на каса наложената ви глоба – иначе няма как да напуснете страната! Освен парична глоба ще ви наложат и забрана за шофиране в Сърбия за период от 30 дни.

Полицаят през цялото време ни успокояваше, че имаме късмет, защото все пак е работен ден, а често имат случаи на нарушения през почивните дни и то от семейства с малки деца, които са принудени да изчакат понеделника… Звучи крайно, но в същото време 100% всеки, който знае какво се случва на нарушителите – сериозно би се замислил как кара следващия път. И за финал, внимавайте не само как карате в Сърбия, но и не използвайте думата „карам” пред сърбите, защото в превод на сръбски език означава буквално „чукам” с нашия подтекст. Сега си преведете какво всъщност е чул сръбският полицай от оправдаващия се български мениджър:

 –         Шефът ме караше да карам бързо!

И за да запомните и със сигурност да не използвате в Сърбия тази най-често употребявана от нас, българите, дума, вижте как реагира сръбската полицайка, когато я чува:

Преводи словенски, сръбски, хърватски език и Google

19 Януари 2013
Илка Енчева преводачОбичам работата си и контактите с директни клиенти и затова присъствието ми в Интернет като преводач от/на словенски, сръбски и хърватски език е важно за мен, още повече, че ако не сме на първа страница в Google или дори в топ 5 – то все едно ни няма, не съществуваме за тези, с които бихме могли да установим дългосрочно сътрудничество.

Не ме привлича и онази част от линк билдинга, в която просто трябва ръчно да регистрирам адреса на преводаческата си агенция, специализирана за преводи на словенски, сръбски, хърватски и английски език в различни авторитетни, но чужди за мен директории, регионални и нишови каталози и портали. Регистрирайки се в тях, установих колко много преводачески агенции, предлагащи преводи на над 40 езика има, което моят перфекционизъм отчита като непрофесионализъм – не бих могла да си позволя да предам текст, който не е минал през мен като преводач, редактор или коректор, а съм била просто посредник по веригата, който е чакал преводачът да преведе текста в срок.

Това и отличава нас, преводачите с агенции, от другия тип – мениджърите на агенции, които не са филолози и не владеят езици. Ако ние сме „заровени” в преводите, то те са „заробени” в стратегиите как да печелят от оборот. Ако ние общуваме с клиентите си и обсъждаме директно с тях специализираните текстове, за да предадем качествен продукт, то те не осигуряват директна връзка между клиента и преводача, от което страда превода, и най-важното – ако за нас са важни доверието и дългосрочните отношения и можем да си позволим по-ниска цена, то агенциите-посредници няма как да направят това!

В момента само в България преводачите са принудени да работят чрез посредничеството на преводаческите агенции, само у нас няма Закон за преводача и реално не се знае колко от преводачите са в сивата икономика и превеждат тайно от работодателите си. Надявам се скоро това да се промени и все повече преводачи да приемем предизвикателството да се конкурираме с преводаческите агенции и да упражняваме любимата си професия, а клиентите да се “научат” да се свързват директно с нас – така, както го правят в чужбина, защото реално наказателната отговорност за преводите не се носи от преводаческите агенции, а от самите преводачи и затова е излишно да има посредник по веригата клиент – преводач!

Новогодишните честитки на сръбски език или за сръбската Нова година

Сръбската нова година7 Януари 2013

Днес, на 7.01., ние празнуваме Ивановден, а в Сърбия – Коледа. Често в сръбските поздравителни картички и в деловата им кореспонденция по това време на годината сърбите си пожелават:

Sre?na Nova 2013. godina, Bo?i? i Srpska (Pravoslavna) Nova godina

превод от сръбски на български език: Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска (Православна) Нова Година

Откъде при тях има подобна разлика след като и те, и ние сме източноправославни християни и не е ли хубаво да имаме и ние две Нови години 🙂

Според сръбския Закон за държавните и другите празници в Република Сърбия (Zakon o dr?avnim i drugim praznicima u Republici Srbiji) Нова година се празнува на 1-ви и 2-ри януари, а Коледа на 7-ми януари. Защо тогава те имат още една “сръбска” Нова година на 14-ти януари? Въпреки глобализацията как така са си намерили начин за още един гуляйджийски празник на маса 🙂

Християните празнуват по следния начин: първо Коледа на 25-ти декември и след това Нова година на 1-ви януари.

Римокатолиците и Православните църкви, които са приели новия календар, празнуват Коледа на 25-ти декември, а след това Нова година на 1-ви януари по нов стил.

В резултат от въвеждането на новия стил имаме изместване с 13 дни напред т.е. православнте църкви, които никога не са си сменяла календара празнуват Коледа на 7-ми януари, а Нова година – на 14-ти януари. Така в съзнанието на сърбите се е формирало мисленето, че първо идва Нова година, а след това Коледа, което не е така, и се заговаря и за „Сръбска” Нова година.

Може би не е толкова важно как се е получило, колкото фактът, че нашите съседи са се сдобили с „привилегията” да празнуват два пъти Нова година и да се веселят двойно 🙂 Е, малко им се нарушават постите, но това е индивидуално решение и не им пречи да се събират и да се веселят два пъти 🙂

Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска Нова година

Sre?na Nova 2013. godina, Bo?i? i Srpska (Pravoslavna) Nova godina