Казват, че детето е като книга, но и издаването на всяка книга е като раждането на дете и не можеш да предвидиш какво бъдеще я очаква – дали ще е бестселър или не.
Погледнато така, освен с двете си прекрасни дъщери – Мария и Андрея – мога да се похваля и да разкажа историите на още много мои прекрасни „деца”, които ви представям тук заедно с рекламните текстове, които съм писала към тях. Но… не са важни историите – по-важни са знанията за занаята на редактора, получени при подготовката на всяка една книга за печат и които не се преподават в нито един университет… Важен е натрупаният практически опит, който постепенно превръща занаята в рутина, а рутината те дарява със свободата да излизаш с лекота от всеки проблем и да твориш!
Тук са събрани в едно всички книги, за които съм носела отговорност или като главен и отговорен редактор, или като стилов редактор и преводач. Надявам се, че техният списък ще се увеличава, защото знам, че ТОВА Е МОЯТ ПЪТ КЪМ ДРУГИТЕ И СЕБЕ СИ …
Иначе, официално, името ми не е редактор, а Илка Енчева. Завършила съм Техникум по механотехника, специалност “Промишлена електроника” и съм магистър по Славянска филология, профил Сръбски, хърватски и словенски език и литература, с професионална квалификация: Учител по български език и литература и Журналист-кореспондент на средствата за масова информация. Магистър съм и по Икономика с профил Маркетинг, което завърших отново от любов към книгите.
От 2019 г. съм вписан съдебен преводач за сръбски, хърватски и словенски език в почти всички съдебни райони в страната и очаквам Министерство на правосъдието да изготви достъпен единен Регистър на съдебните преводачи, който ще улесни съдилищата, прокуратурите, държавните институциии, МВР и гражданите да намират съдебни преводачи за устни и писмени преводи.
ТАЙНАТА НА РАБОТОХОЛИКА
…. или защо през 2009 г. създадох
Често ми казват, че съм работохолик, а аз си знам, че съм нещо различно – по-скоро съм открила призванието си и съм толкова привлечена от него, че всяка сутрин се събуждам с желание и усмивка.
В съзнанието ми се е запечатала мисълта на забравен от мен философ, че “най-често срещаната форма на отчаяние е да не бъдеш онзи, който си”. И заради това, че в професионално отношение следвам желанията на сърцето си съм обявена за щастливка, а аз просто всеки ден “решавам” задачи, в които влагам по нещичко от самата себе си и ето, че задачите вече не са работа, а забавление.
А какво ще направиш, ако изкуството да бъдеш себе си ти бъде отнето, ако няма как да работиш това, което искаш, тъй като си притисната материално?
Ами случи ми се! Случи ми се точно сега, когато се заговори за световна криза и безработица. Наложи ми се за първи път в живота ми да си търся работа – до сега винаги сама съм откривала работодателите си и съм им показвала изненадващо за самите тях, че те имат нужда от мен. И пак това правя, защото не мога да не следвам сърцето си и защото има синхронност в събитията около нас. Знам, че ако ни бъде отнето нещо, то е защото ни чака нещо още по-хубаво или ако се затвори една врата пред нас, то ще се отворят много други – важното е да не се страхуваме и да чукаме на тях.
Добре де, ама представи си, че няма как да започнеш да работиш отново това, което искаш, тогава? Тогава ще се съсредоточа върху работа, която ми носи стабилност, и ще изследвам нови подходи да следвам призванието си, но като хоби. Или пък ще превърна новата си работа в хоби. И май отново работохоликът в мен проговори… Според него работата е по-приятно прекарано време, отколкото забавлението… и то защото той знае, че, ако целта ти е точка Б, то ти можеш да тръгнеш към нея от различни точки в пространството, да придобиеш по пътя нови умения и да откриеш, че пристигаш до точка Б с пълен куфар изненади, защото всеки път, когато трябва да избираме, ние можем да създаваме нови възможности да следваме своето призвание.
08.04.2009 (Издателство Младинска книга прекрати издаването на книги в България заради кризата)