Не ми тежи от пътя, който в себе си ще извървя,
за да открия път към себе си.
Не ме теши, защото тежестта на този път
по-сладка е от добротата на ръцете ти.

Изгубих се. Пътувах дълго и се забравих
сред товарите на най-любимата ми гара.
Самата аз във бреме се превърнах
и останах сама със личната си карта.

На нея пише име, ръст, цвят на очите, улица,
и снимка даже отпреди пет години –
не беше нужно, безцветна бях и трудих се
да оцветя по твоите критерии мечтите си.

Разбира се, пред другите съм длъжна да регистрирам
всички свои външни белези, а вътрешните?
От тях единствено душата ми е имала крещяща нужда,
по-лесно, за да открие после себе си!

28.08.2007 г.

Илка Енчева