Плътно безсънни са дните ми
с работа и деца,
вечер заспивам над книгите
или прегърната от дъщеря.

Топличко и прекрасно е
в детското й легло
и когато напускам креватчето
си задавам въпроса: Защо

толкова хубави мигове
се пропиляват във сън?
И дали през деня не будуваме,
за да живеем по-пълноценно насън?