Преводачески петъци

Всички спинкат в топлите завивки, а ние, преводачите, излъчваме светлина :)

Всички спинкат в топлите завивки, а ние, преводачите, излъчваме светлина 🙂

Според съновниците, ако насън си режеш ноктите, ще се сбогуваш с късмета си, а според личния ми Наръчник на преводача – когато получа обемен текст за превод наяве, не се и замислям, сбогувам се с предизвикателния по женски закачлив вид на ръцете си и изрязвам дългия маникюр до дъно.

При писмените преводи няма как да превеждаш с дълги нокти, а и удоволствието възглавничките на пръстите ти да докосват плътно клавиатурата може да се сравни само с щастието, когато след безсънна преводаческа нощ най-сетне се добереш до възглавницата в леглото.

Текст за превод, тишина, изрязани нокти, ярко червен блестящ лак върху тях за удоволствие е моята формула за преводаческо спокойствие. Единственият нарушител е вечният навик на клиентите да се разбързат в петък около 17:10, за да ти предадат текст за превод, който ще очакват от теб в понеделник преди началото на работния ден.

През седмицата не мога да предвидя кога точно ще ми звънне клиент, но затова пък отдавна си знам, че петък, събота и неделя са преобладаващо най-натоварените ми дни в месеца… и най-благоприятните откъм заплащане, което разбива на пух и прах или пък сякаш напук стандартното мислене, че клиентите се интересуват само от това да намалиш цената на превода… Петъчните клиенти обикновено са най-неориентираните за цените на пазара …

След пълноценните преводаческите петъци понякога идват мързеливи и разтоварващи понеделници… и онова удоволствие от четенето на литература в оригинал, от посещението на празен МОЛ или парк, когато всички са длъжни да бъдат на работа, а ти релаксираш и се подготвяш за следващата си преводаческа битка с безумно „планиран” от клиента ти срок.

И пак всичко ще бъде наред до телефонния звън в петък в 17:10… но ти ще се справиш с поредния срок… По моята формула за преводаческо спокойствие на мен ми трябват само: текст за превод, тишина, изрязани нокти и моят любим цвят върху тях… А на теб?

На какви цени превеждаме за Европа

 

Балък лозе копа, юнак вино пие!

Балък лозе копа, юнак вино пие!

У нас рядко има семинари, насочени изцяло към преводачите. Всъщност този декември за първи път посетих такъв в България и благодаря на Йона Алекян (преводач с френски и италиански език), че сподели за него и ме включи сред участниците. Темата на семинара беше: «Translating for the Directorate-General for Translation of the European Commission», а програмата можете да прегледате тук: BG_Programme_2013_Seminar

Излишно е да уточнявам, че преводачите, присъстващи на семинара, бяха малко – по-скоро там разпознах лица-доставчици на преводачески услуги. Искрено се радвах на водещите на семинара – действащи преводачи, работещи в Европейската комисия. По детски се впечатлих и от гласовете им – артистични и чуваеми, и от професионалната им работа в ЕК.

Седмица след семинара освен над информацията за Българската езикова мрежа, Форума за междуинституционален треминологичен обмен, IATE, Euramis, Езиковия наръчник на българския департамент и други полезни инструменти, все още мисля и над информацията за цените на хонорарите на външните преводачи.

Прието е, че не е възпитано да разпитваш колегите си за заплатата им, нито пък съседа или братовчедите, затова пък, ако си преводач – почти всеки ден ти се задава въпросът на какви цени превеждаш.

Този въпрос го чуваш от преводачески агенции, от колеги с твоята комбинация от езици, от директни клиенти или дори любопитни съседки, а понякога имаш и запитвания по телефона или електронната поща от преките ти конкуренти, дегизирали се с фалшиво име и временни странни имейл адреси.

До тук – добре, нека си питат, няма как да има сделка, ако поне едната страна не посочи цена. Сред нас, преводачите, обаче, има един друг, по-интересен феномен. Той съществува и в други сфери – ентусиасти да работят за без пари могат да се срещнат навсякъде, но сред преводачите и особено българските преводачи – преобладават. Затова и за размера на хонорарите ни към агенциите не са ни виновни агенциите, а ние.

Подбиването на цените започва от самите нас и е нормално фирмите да се възползват от това. Така процедира и Европейската комисия спрямо външните си преводачи. Във формулата им, по която всеки месец изчисляват качеството на услугите, които сте им предоставили през предходния месец, заложеният минимум при индекса за цената  е 30 евро.  И тъкмо започваш щастливо да си мислиш, че хонорарите са от 30 евро нагоре, когато разбираш, че всъщност не е така – размерът на хонорарите за страница варира в границите между 6–67,5 евро, за България между 10–37,8 евро, като все пак познайте преводачите от коя държава посочват и превеждат на най-ниски цени.

Не ви предлагам решение на проблема с размера на хонорара ви – ако е прекалено нисък, скоро сами ще се откажете само да превеждате и ще ви се наложи да работите и на трудов договор някъде, а ако е прекалено висок – другите ще се откажат от вас. Предлагам ви просто да помислите за себе си, за здравето си, за труда си и дали качеството, което предлагате, е толкова ниско, че не заслужавате по-висока цена? Отговорът на служители-преводачи от ЕК е, че сами сме си виновни за цените и че промяната си зависи от нас, а реакцията, която скоро можем да очакваме и от Google Translatе, e неговото оттегляне заради нелоялната конкуренция на българските преводачи 🙂