По-малкото е повече от нищо!

Беглият преглед на цените, предлагани от преводаческите агенции, спечелили търговете на Прокуратурите, показва отчаянието им, че нямат достатъчно работа – какво друго би могло да означава да се самопредлагаш да ти платят по-лошо, отколкото се предлага в самата Наредба за съдебните преводачи… Конкуретност, желание да спечелиш на всяка цена? По-скоро отчаяност, че средствата за препитание са ограничени и са намалели и че по-малкото е повече от нищо… Иначе защо ще си самосъздаваш кризисни условия на труд, особено след като си и посредник и ще трябва да търсиш и разчиташ на „евтини” преводачи?

Достатъчно доказателство за паниката на (без)работните преводачески агенции, спечелили търговете, че нямат преводи и са обречени на безработица, е прегледа на предложените цени от спечелилата търга към Окръжна прокуратура – Пловдив софийска агенция и текста в нейния сайт относно цените на преводаческите й услуги:

Ето какво е написала същата фирма в сайта си:

„Нормално е да си зададете въпроса: А какви ще бъдат цените при едно така гарантирано безупречно качество? С чиста съвест ще Ви отговорим: По-ниски отколкото на всичките ни конкуренти.”

В сайта им има правописни грешки, но на тях сме им свикнали, а и не това е важното в случая… по-същественото е, че докато (без)работните преводачески агенции печелят търговете, то професионалните преводачи продължават да са в нищото поради липсата на познания на работещите в съдебната система за професията ни и непрофесионализма им в изготвянето на изискванията към преводачите – дипломите ни за филологии не стават… трябва си Сертификат С 1 или С 2, съгласно Общата европейска езикова рамка. Представям си как хуквам за Белград, Подгорица, Сараево, Бaня Лука, Загреб и Любляна и ентусиазмът ми да подготвя документите си за съдебен преводач в България секва, още повече, че агенциите участват в търговете с дипломите на преводачите, не и с техни сертификати.

Ако ще ставаме туристи, колекциониращи сертификати, по-добре директно да се явяваме на изпитите в чужбина за съдебни преводачи. Това поне ще ни гарантира влизането в официалните списъци на съдебните преводачи на тези държави, които са общодостъпни в интернет, а и ще се въоръжим, аз поне – с цели шест печата, докато в България ще си останем анонимни притежатели на сертификати, които трябва да ги подаваме към всеки съд поотделно, като ако не се явим в съда без основателна причина, ни очаква глоба от 500,00 лв.

Преводачите мълчат – ако мълчанието е злато, то те мълчат, защото имат достатъчно работа и забогатяват, така че не им се занимава с Наредбата за съдебни преводачи. Прокуратурите ни са доволни – те работят с отчаяните (без)работни преводачески агенции, които участват в търговете им и им плащат редовно, дори се отчитат в интернет.

И все пак нещо в анализа може би не е както трябва, или пък е?

От тази табличка с посочени номерации на двете издадени фактури на една и съща дата става ясно, че тази агенция в един и същи ден в края на месеца е издала 52 фактури, вероятно и повече…

Броят издадени фактури обаче не означава, че фирмата е спечелила достатъчно – фактури се пишат и за 3, и за 3000 лв., но след като иска да спечели търг на всяка цена, то това е сигурен признак, че е отчаяна (без)работна преводаческа агенция… особено, ако и годишният й корпоративен данък е почти колкото данъка на фирмата на един самостоятелен мълчалив средностатистически преводач…