Любовта ми липсва – все я търся, временно намирам или спирам поривите си към нея, ако усетя, че съм се превърнала в самотен стрък… В липсата на споделеност преоткривам пак коя съм и какво от себе си съм скрила, за да се слея с другия и този път… Сливането е желано и красиво, но не […]
Плътно безсънни са дните ми с работа и деца, вечер заспивам над книгите или прегърната от дъщеря. Топличко и прекрасно е в детското й легло и когато напускам креватчето си задавам въпроса: Защо толкова хубави мигове се пропиляват във сън? И дали през деня не будуваме, за да живеем по-пълноценно насън?
Искам да съм красива жена на мъжкар от джунглата – да бъде ловък и сръчен, да ходи набързо на лов само, когато е нужно, а аз да пазя децата ни и после, когато се върне, да си играем заедно в реката с тях… Чувам смехът ни! Искам да съм гола, желана, обичана – уморих се […]
Обичам те, но няма да ти кажа, защото искам да усетиш любовта във себе си… Ако се разминем, няма да се пазя – ще преболедувам и преглътна обичта, ала ще знам, че ти не си… че с някой друг ще бъдем заедно и себе си… че с някой друг ще се разбираме без думи… че […]
Разбирам болката – тя иска да живее и да лекува болните от щастие. Когато мъничко поне успее, тя ликува – една сълза за празникът й е достатъчна. На тържеството й плачете и не се срамувайте от себе си, и истински сълзи й подарете, за да е щастлива! Бъдете нейни, докрай, изцяло се отдайте и благословете […]
Не можеш да ме спреш да бъда себе си, дори и не опитвай – научих се да бъда зла и бързо да напускам тези, които се придържат към ненужни правила. Не искам да съм пак перфектна и да страдам, ако не съм успяла на мъжа до себе си да угодя – не искам временно дори […]
Ела, не стой отдалечен… не замразявай чувствата сега – разлеждането им понякога се разминава със чувствата на другия във времето… Ела, ако решиш, но не бъди стерилен, а изрази тъга, омраза, отмъстителност, доверие… сънувай си кошмарите до мен, руши и пак гради, воювай и налагай его… Ела такъв, какъвто си… Eла и ще променяме тъгата […]
Не го очаквах… Мислех, че ще се разминем – ще пообсъдим времето, любовниците временни и упоритостта им да не обичат, вглъбени в материалното безвремие… Не го планирах… Мислех, че привличането ще отмине – ще бъдем сдържани и дистанцирани, работещи и изтощени от хронично недоспиване… Не се смутих… Признах си, че не ми достигат сили и […]
Не ти ли казах, че любовта не е очакване и пресметливо преброяване на жестове: кой колко дал е, кой е направил нещо повече за другия? Не ти ли казах, че във любовта виновни няма – тя е в онова усещане, че си щастлив, когато си до другия, защото ти си друг… до онзи ден, когато […]
Понякога е трудно да си сам, понякога е хубаво да си самотен и да пресичаш настроения и пак да преизбираш своята посока. Вглъбен във изборите си да спреш на някой кръстопът, след който няма връщане, и, независимо от страховете си, да избереш да бъдеш сам отново, без да търсиш… във нечий поглед – одобрение или […]