Как проговорих словенски език

Преди малко, слушайки радио в леглото, носталгично реших да послушам любима словенска радиостанция и си спомних за смахнатото си, но ефективно, а както се оказа по-късно и „ефектно” самопризнание пред словенците за това как проговорих езика им.

Въпреки че редовно реакцията им на отговора ми е първо да ме погледнат в очите дали не се шегувам, а след това да прихнат, все още не им спестявам отговора, защото кой знае – може да го споделят с някой друг, изучаващ словенски език, и това да му помогне и на него.

Първият изненадан беше научният ми ръководител Миран Хладник през 2004 г. То и аз самата бях изненадана от скоростта и лекотата, с която му отговарях на всички въпроси в 8:00 сутринта, за разлика от плахостта ми  предишния ден, когато пристигнах в Любляна. Но след като се разделихме, прибирайки се пеш към студентските общежития,  попаднах на радио Веселяк и цяла нощ слушах и запаметявах словенски езикови конструкции въодушевено.

Всяка песен си е къс разказ с повтарящи се езикови конструкции, така че ако се престрашите да захвърлите граматиките, може би ще проговорите по-бързо чрез музиката…

Поздравявам ви с една от типичните песни, звучащи по радио Веселяк, озаглавена: Външният вид лъже… Мда, дали пък да не потърсите най-„народното” радио на езика, който изучавате, и да не послушате малко музика?

Словенски език – най-често допусканите грешки

Понякога по ключови думи с часове издирвам в www.youtube.com забавни песни на словенски, хърватски или сръбски език. Не ги уча наизуст – почивам си! Още помня обаче как в първи курс за часовете по практически сръбски и хърватски език редовно имахме да научим някое стихотворение – тогава недоволствахме, защото и ни изпитваха всички подред като първокласници. Дори заради това често се замисляхме дали да не избягаме от часовете и що за студенти сме, след като не можем да усетим свободата на останалите студенти през семестъра… Днес, превеждайки, се улавям как това учене на римувани текстове в миналото сега ми помага изобщо да не се замислям кой падеж да поставя при някои конструкции и съм благодарна за това на преподавателката ни в първи курс – Димка Сааведра…

Преди малко попаднах на филмче за най-често допусканите грешки в словенския, представени ни чрез приятния глас на Ида Баш, и успях веднага да запомня кои са те. Затова за тези от Вас, които учат словенски език, освен слушането на музика и приказки, ученето наизуст на стихотворения и гледането на филми, не мога да не препоръчам и изслушването и на този запис. Бихте могли да започнете да следите и предаването „Моят словенски”.

А аз ще продължа да се забавлявам с музика 🙂  Ето и последната забавна песничка, на която попаднах днес:

Техники за (не)бракуване на специализирани преводи

imsis034-031Уменията, които са нужни при преводите на художествена литература и технически текстове са различни – дотолкова различни, че ако при превода на художествена литература е приемливо трима преводачи да предадат преводи с различно звучене и да съсипят или усъвършенстват оригинала, без дори четящият да усети, то при превода на технически, юридически или медицински текст е недопустимо резултатът да не бъде един и същ и при десет преводача, а ползващият превода специалист веднага ще разбере, че преводът е некачествен.

Рискът от грешки при специализираните преводи, ако не сте специалист в съответната област, а са ви възложили подобен текст за превод, може да се избегне, само ако подходите със съзнанието, че не знаете всичко, че ще проверявате всеки термин по няколко пъти и според контекста, а не само в речника, че ще търсите отделните технически части и по изображенията в интернет, растенията и по латинските им наименования, за да сравните дали в изходния и целевия език терминологията действително съвпада. Всичко това може да ви се стори странно, ако сте преводач с английски език, защото разполагате с двуезични и всевъзможни речници, но при работата с редки езици, като словенският, където българо-словенски и словенско-български речник липсва – без тълковен речник, интернет и непрекъснатото сверяване нямам идея, а и не искам да имам как са превеждали преди колегите ми, особено след като съм наясно, че е възможно преводът на една страница специализиран текст с всички проверки, които се правят в интернет, да отнеме и два дни, независимо от посоката на превода, така че:

Внимание! Дори и брак с чужденец, чийто майчин език владеете и работите, дългогодишното пребиваване и отглеждане и възпитание на децата ви в чуждата среда и държава не гарантират качество при специализираните преводи, няма да ви помогнат да избегнете „бракуването” на превода. Самите вие едва ли владеете до съвършенство всички тематични области от майчиния си език, не случайно ги има професиите стилов и научен редактор, така че не разчитайте само на прочита на партньора ви след вашия превод. На него бихте могли да се доверите най-вече за това, че  преводът ви ще бъде граматически правилен и изчистен и че текстът на чуждия за вас език няма да „звучи” български, особено, ако става въпрос за славянски език. Хубаво е, че сте сключили брак с чужденец, но му предавайте всеки ваш превод за прочит и редактиране едва след като сте направили самостоятелно и щателно всички проверки и след като сте се свързали и обсъдили даден термин и със специалист от съответната област. Нормално е вашият брачен партньор да не усети, че има нещо нередно в елементарни, терминологично ключови съчетания, особено ако става въпрос за езици от една и съща езикова група, но е недопустимо вие, като преводач, да допускате непрекъснато една и съща грешка в преводите си, само защото сте пропуснали лично да направите първоначалната сверка на използваната терминoлогия в съответната област. Затова, ако искате да сте сигурни в крайния резултат, проверявайте, защото е напълно възможно години наред да превеждате: „В името на народа” на словенски език като: „V imenu naroda” и нито вие, нито вашият семеен партньор някога да се усетите, че правилният превод на израза е: „V imenu ljudstva”.

При преводите на специализирани текстове е по-добре да сте неуверени, а ако сте колега-преводач със словенски език, ще ви бъдат полезни следните линкове:

Има доста словенски терминологични речници в интернет, които ще откриете и сами, но при специализираните преводи нито речниците, нито брачният ви партньор-чужденец, нито любовта към езика ще са достатъчни, за да не бракувате превода, ако нямате търпение и желание за детайлни проверки на неограничен брой текстове и изображения в интернет от съответната област. И най-важното, което не бива да ви убягва: убедете се, че за техническите термини и не само със сигурност използвате като основен източник на информация терминологията от сайтовете на производители от съответната държава, а не преводен текст, в който има голяма вероятност болтът да се окаже винт, а вашият превод – брак!

Онлайн филми на сръбски, хърватски и словенски език

Онлайн сръбски, хърватски, черногорски, босненски и словенски филми

Познати филми с любими артисти от бивша Югославия и след това…

Можете да гледате безплатно хърватски, сръбски, босненски, македонски, черногорски и словенски филми и сериали ето тук, като някои от тях са и със субтитри на английски език.

Филмите са над 400, а сериалите повече от 70 и са подредени по азбучен ред. Към всеки филм или сериал има основна информация за него както относно съдържанието, оценката на зрителите, така и за главните роли, режисьора и държавата-производител – Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония или Словения.

Филмите са взети от сайтове като  Youtube, Daillymotion, Googlevideo и др., така че собствениците на сайта считат, че не нарушават авторските права – вие също няма да бъдете нарушители, ако гледате филмите само онлайн, без да ги сваляте на компютъра си.

Приятно гледане и учене на хърватски, сръбски, босненски, македонски, черногорски или словенски език!

Безплатен онлайн курс по словенски език

Онлайн курс по словенски език

Онлайн курс по словенски език

Превеждам дипломи на словенски език почти всеки месец – доста наши млади специалисти (лекари, зъболекари и инженери) започват работа в Словения и преди да заминат се интересуват и от ускорен курс по словенски език. Ако владеете английски език, обичате да учите самостоятелно и нямате търпение, то бихте могли да започнете с изучаването на словенски език още сега, без да търсите учител, като се регистрирате в сайта:  http://www.e-slovenscina.si/, където предлагат безплатен дистанционен онлайн курс по словенски език.

При регистриране в системата е задължително да тествате нивото си, за да може да ви се препоръча нивото, от което да започнете (начинаещи, средно напреднали, напреднали). Смело попълнете теста – словенският език принадлежи към южнославянската езикова група, в която са българският, сръбският, хърватският и македонският език, така че въпреки че не знаете словенски и нямате никакво желание за никакви тестове, може да се окаже, че имате усет към езика Wink

На този сайт ще можете по забавен и ефективен начин да научите словенски език или да го усъвършенствате. Ще можете да избирате лексиката,  от която да започнете – курсът е разпределен в няколко  лексикални или тематични групи: представяне, пазаруване, култура, политика и др., като всяка тема включва аудио и видео записи, писмени текстове и упражнения.

С тази система можете да учите сами или организирано с помощта на  учител. Ще се радвам, ако споделите отличните си резултати, които ще се дължат на вашата упоритост, както и на гледането и слушането на словенскo радио и телевизия ето тук.

Кой плаща цената за лъжите при услугата Превод и легализация

Кой плаща цената за лъжите при услугата Превод и легализация

Когато лъжата расте до безкрайност, няма как да си скриеш носа

Цената на преводаческите услуги се заплаща от клиентите ни – затова и изпълняваме точно желанията им, дори и те да се различават от начина на работа, който ни налага КО на МВнР в България. Може би и затова информацията, че преводите ни се признават в Словения, без да е необходима заверка на подписа на преводача от КО на  МВнР, за която се плаща държавна такса от 15,00 лв., 22,50 лв. или 30 лв. според това дали е експресна, бърза или обикновена поръчката, ми я даде клиент, работещ в чужбина.

–   Здравейте, преводаческа агенция Slavic Center ли е?
–   Да, кажете?
–   Имам за превод от български на словенски език едно свидетелство за съдимост и акт за раждане за дъщеря ми, като аз съм в Силистра и ще ви изпратя оригиналите по пощата.
–   Добре, експресна, бърза или обикновена поръчка искате, за да знам каква да бъде държавната такса за заверка подписа на преводача?
–   Но нали вие сте преводача?
–   Да, аз съм, аз ще ви преведа документа.
–   Не ми е нужна заверка подписа на преводача в КО, достатъчно е да прикрепите оригинала с вашия превод, да напишете, че отговаряте за верността на превода, да се подпишете и да поставите печат.
–  Хм, този документ ще ви го приемат ли така?
–  Да, разбира се, редовно ми приемат така преведените документи, няма проблем.

Този клиент беше първият ми информиран клиент, след който се появиха и други и аз вече не им зaдавах въпроси, а започнах да си задавам въпроси и да търся отговорите им.

Ето накратко стъпките, които да следвате, когато подготвяте документите си за чужбина:

1. Не сте длъжни да ги превеждате – у нас умишлено се лъже, че легализацията на документите включва и преводите им, с цел да платите за превод и за държавна такса за заверка подписа на преводача.

А ето каква е истината, когато става въпрос за документи, заминаващи за чужбина – на сайта на Националния център за информация и документация има Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина:

”7. Важно! За да бъдат снабдени с “апостил” от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания – да имат в оригинален вид заверка с т. нар. “правоъгълен щемпел за чужбина” от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела  кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.
Много важно! Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез “апостил” (легализиране) на надлежно оформения български документ. Допълнителни разяснения относно преводите се съдържат в т. 11.”

Можете да легализирате документите си сами и не сте длъжни да ги превеждате, още повече, че в някои държави може да не ви признаят превода, направен в България, така че е излишно да плащате и държавната такса за заверка на подписа на преводача. Най-добре е да легализирате документите си, което означава да им се постави Апостил от съответната институция, която не е задължително да бъде МВнР. Подробно за легализирането на документите т.е. поставянето на апостил прочетете тук.

След това, ако все пак искате преди да заминете за чужбина и превод, бихте могли да заверите при нотариус ксерокопие на вече легализирания документ, с цел да си запазите оригинала, и да дадете копието за превод на преводаческа агенция, която да постави подписа на преводача и печат т.е. да го оформи като официален документ.

2. За оформянето на документите, заминаващи за чужбина, тази точка е по-важна и от т. 1:

А) Проверете дали имаме сключен двустранен договор за правна помощ с държавата, за която подготвяте документите, защото ако имаме, то не ви е нужен Апостил. Бърза справка можете да направите тук.

Ще ви цитирам точния текст от сайта на МВнР:

„За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят  щемпел на оторизираното в договора ведомство. ”

Това означава, че за тези държави не ви е нужен Апостил.

Б) Проверете и за кои държави ви е нужен само Апостил и нищо повече.

Оказва се, че за да си подготвите документите за чужбина, не ви е нужен превод, който да бъде заверен от КО на МВнР, за да “имал правно действие документът ви” там. Ако все пак искате превод – няма защо да плащате тази държавна такса. Българите в чужбина знаят, че можете да си направите превода и без нея и чуждите държавни институции ще ви го приемат – достатъчен е подписа на преводача, който носи наказателната отговорност за верността на превода, и печат.

Очевидно в България една определена държавна институция ни лъже с цел да се прибира тази държавна такса от нас, гражданите. Във всички останали европейски държави подобна такса за заверка подписа на преводача липсва и да се надяваме, че  носът на Пинокио, който вече се е удължил доста, е на път да се пропука от тежестта на лъжите си и в България, с които ни принуждава да плащаме за услуга, която не ни я предоставя самият той, нито пък носи наказателната отговорност за нея! Точно за това и в чужбина се интересуват от името и подписа на преводача, който носи наказателна отговорност за неверен превод, а не от това има ли или няма залепени държавни таксови марки върху вашия документ.

Ето текста, който поставят в КО на МВнР при заверката на подписа на преводача в негово отсъствие и преценете сами имате ли нужда от подобен текст върху превода на документите си, от който в чужбина ще им стане ясно, че институцията, която заверява подписа не носи наказателна отговорност и преценете сами струва ли си да заплатите 15-30 лв. за тази услуга и не е ли по-сериозно да имате върху документите си нотариална заверка на подписа на преводача, която става веднага, не чакате няколко работни дни и струва 5-6 лв., като срещу тази сума ще бъде ясно написано от нотариуса, че документът действително е подписан от посочения преводач!

Copy (2) of zaverka podpisa na prev

Преводи словенски, сръбски, хърватски език и Google

19 Януари 2013
Илка Енчева преводачОбичам работата си и контактите с директни клиенти и затова присъствието ми в Интернет като преводач от/на словенски, сръбски и хърватски език е важно за мен, още повече, че ако не сме на първа страница в Google или дори в топ 5 – то все едно ни няма, не съществуваме за тези, с които бихме могли да установим дългосрочно сътрудничество.

Не ме привлича и онази част от линк билдинга, в която просто трябва ръчно да регистрирам адреса на преводаческата си агенция, специализирана за преводи на словенски, сръбски, хърватски и английски език в различни авторитетни, но чужди за мен директории, регионални и нишови каталози и портали. Регистрирайки се в тях, установих колко много преводачески агенции, предлагащи преводи на над 40 езика има, което моят перфекционизъм отчита като непрофесионализъм – не бих могла да си позволя да предам текст, който не е минал през мен като преводач, редактор или коректор, а съм била просто посредник по веригата, който е чакал преводачът да преведе текста в срок.

Това и отличава нас, преводачите с агенции, от другия тип – мениджърите на агенции, които не са филолози и не владеят езици. Ако ние сме „заровени” в преводите, то те са „заробени” в стратегиите как да печелят от оборот. Ако ние общуваме с клиентите си и обсъждаме директно с тях специализираните текстове, за да предадем качествен продукт, то те не осигуряват директна връзка между клиента и преводача, от което страда превода, и най-важното – ако за нас са важни доверието и дългосрочните отношения и можем да си позволим по-ниска цена, то агенциите-посредници няма как да направят това!

В момента само в България преводачите са принудени да работят чрез посредничеството на преводаческите агенции, само у нас няма Закон за преводача и реално не се знае колко от преводачите са в сивата икономика и превеждат тайно от работодателите си. Надявам се скоро това да се промени и все повече преводачи да приемем предизвикателството да се конкурираме с преводаческите агенции и да упражняваме любимата си професия, а клиентите да се “научат” да се свързват директно с нас – така, както го правят в чужбина, защото реално наказателната отговорност за преводите не се носи от преводаческите агенции, а от самите преводачи и затова е излишно да има посредник по веригата клиент – преводач!

Защо контактът със съдебен преводач със словенски език спестява разходи

3 Януари 2013
Защо контактът със съдебен преводач преводач със словенски език спестява разходи

Защо контактът със съдебен преводач преводач със словенски език спестява разходи

Ако получите призовка от Словенската съдебна система и от вас се изисква да се явите на съдебно заседание с насрочена дата и час, то е възможно и да не ви се наложи да пътувате до Словения и да си спестите разходите, защото от 2011 г. отделни съдилища в Словения са оборудвани с техника, осигуряваща провеждането на видеоконференция.

Ето защо, ако сте страна по дело или свидетел и не владеете словенски език, бихте могли да се свържете с преводач, който на базата на посочените данни в призовката ще се свърже с конкретния съд в Словения, за да разбере реално дали на този етап сте длъжни да присъствате, може ли във вашия случай да има видеоконференция или пък дали ви е назначен и кой е вашият служебен адвокат.

Ето линк с по-подробна информация!

Ето и информация за съдебната практика на Словения!

Преводи по телефона (словенски, сръбски, хърватски език)

12 Септември 2012

Преводи по телефона (сръбски, хърватски, словенски език)Проведох четири телефонни разговора със Словения и Сърбия за клиенти от България в рамките на една седмица и вероятно точно заради тази „пренаситеност” на разговорите – почти всеки ден по един – и напрегнатостта на клиентите ми преди срещата ни, не мога да не споделя наблюденията си и относно очакванията и на преводача от вас, нуждаещите се да се свържете с чужбина и да извлечете максимална полза от проведения разговор с помощта на нас, преводачите.

1. Преди да се срещнете с преводача във връзка с провеждането на телефонен разговор – по възможност задължително си подгответе и му изпратете по електронната поща всички материали, с които разполагате. Напишете му и въпросите си.

2. Не настоявайте непременно за провеждането на разговор веднага – понякога е достатъчен един имейл от страна на преводача до чужбина и ще получите нужния ви отговор, което ще ви спести разходи.

Приемете преводача като партньор, който е на ваша страна и, ако разполага с цялата информация за вашата конкретна ситуация, ще може да извлече максималното от разговора си с отсрещната страна. Споделете с него предварително всичките си вътрешни притеснения и страхове, за да е подготвен и той какво да очаква като реакция от хората, с които ще разговаря.

Наясно съм, че съветите ми за повечето от вас са елементарни, но единият от клиентите, който настояваше на незабавна среща и чийто шеф си беше оставил колата за ремонт в словенска фирма, преди да се срещнем беше убеден, че му трябвам като преводач със словенски език, но след като прегледах електронното писмо, което носеше със себе си, се оказа, че няма да провеждам и превеждам разговор на словенски, а на сръбски език, просто защото фирмата е дъщерна фирма на словенско дружество и е позиционирана в Сърбия.

Ако не сте сигурни за коя държава от бивша Югославия става въпрос, ако не се ориентирате по езика, то може пък телефонните кодове, посочени върху документите, да ви помогнат:

Сърбия: 381
Черна Гора: 382
Хърватска: 385
Словения: 386
Босна и Херцеговина: 387
Македония: 389

Но едва ли ще имате подобно затруднение 🙂 Затова ви предлагам да се доверите на преводача, който на базата на вашата информация ще съумее да проведе качествен разговор, а не просто безучастно дума по дума да препредава по телефона вашите въпроси до отсрещната страна!

Устни преводи на словенски език

16 Юли 2012

Превеждам от/на сръбски, хърватски и словенски език вече повече от 15 години, през повечето от които колегите си ми бяха сърби, хървати или словенци. За да бъда независим преводач от/на сръбски, хърватски, словенски и английски език, създадох собствена специализирана преводаческа агенция, когато любимата ми словенска фирма си отиде от България. За себе си открих, че обичам не само писмените, но и устните преводи. Много често устните преводи приключват с бизнес обяд или пък, ако придружавате като преводач клиентите си до държавата, чийто език владеете, то тогава ви предстои нелеката задача да ги запознаете с най-типичните ястия от традиционната чуждестранна кухня, защото всички задължително искат да опитат нещо типично българско или словенско.

Не изпадайте в паника, а се подгответе – бъдете не просто преводач, а запознайте клиентите си с чуждата култура, нека усетят вкуса й :), а преди или след това, само ако самите те проявят интерес, може и да им разкажете любопитни факти от настоящето или историческото минало на държавата. Или може би самите Вие се подготвяте да посетите бизнес-партньори в Словения и не сте преводач?

Ето кои са най-известните традиционални словенски ястия

  •  Kranjska klobasa: най-известното словенско национално месно ястие, за което словенците си имат и песен:

и което изглежда така:

В Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни „Kranjska klobasa“ е описана като:

„…полусух пастьоризиран колбас, произведен от едро накълцано свинско месо категория I и II (бут, плешка и врат) и от свинска сланина (гръб). Пълнежната маса за колбаса „Kranjska klobasa“ е осолена с нитритна сол, овкусена с чесън и черен пипер и се пълни в свинско тънко черво, затворено в края с дървена пръчица, като по този начин се образува двойка колбаси. Колбасът е топло опушен и пастьоризиран.

След кратко затопляне в гореща вода той се консумира топъл, тъй като по този начин добива органолептичните си характеристики и високата си гастрономическа стойност. На повърхността колбасът има червено-кафяв цвят и отделя леко ухание на пушено; когато се разреже, месото е с розово-червен цвят, а сланината е с кремавобял цвят и твърда; консистенцията му е плътна, хрупкава и сочна, ароматът е силен и типичен за пушено, осолено свинско месо със специфични подправки. ”

  •  Prekmurska gibanica: сочен сладкиш, традиционен десерт в Словения, с пълнеж от маково семе, извара, орехи и ябълки. Ето и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006 НА СЬВЕТА за „PREKMURSKA GIBANICA“: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:138:0009:0014:BG:PDF, в който ще можете да прочетете детайлно за произхода и начина на приготвянето на десерта.

И за този традиционален десерт словенците са си „спретнали” песен:

  • Kra?ki pr?ut: „крашки пършут” (сушен свински бут) е 12-тият словенски хранителен продукт, вписан в Европейския регистър на защитените наименования за произход.
  • ?truklji: традиционално словенско ястие от тесто с различни плънки, което може да се яде самостоятелно или като гарнитура. Щруклите се приготвят от различни видове тесто, могат да бъдат варени или печени, сладки или солени. Най-популярни са приготвените с извара, орехи, ябълки или маково семе. Ето как се приготвят орехови щрукли:

  • Potica: това е най-характерният словенски сладкиш, който се приготвя с различни видове пълнеж – известни са повече от 80 различни плънки. Ето как се приготвя орехова потица:

?ganci: традиционално словенско селско ястие от брашно, което се вари. Може да се прибави и мляко. Могат да се ядат самостоятелно или като гарнитура. Ето как се приготвя:

Това са най-най-основните традиционални ястия, следва списък с ястия на словенски, които бихте могли сами да разгледате в Гугъл и да се подготвите за посещението си в Словения.

Приятен апетит или както словенците казват: „Dober tek”. Единият от счетоводителите в словенското издателство, в което работех, често закъсняваше и влизаше с баничка в ръка в офиса. Шефът ни словенец му казваше: Добър тек, а счетоводителят се оказа, че си е мислел, че е укор и че трябва още по-бързо да тича:) към работното си място сутрин… Не тичайте, когато чуете това пожелание, а се насладете на вкусната словенска кухня:)