Преди малко, слушайки радио в леглото, носталгично реших да послушам любима словенска радиостанция и си спомних за смахнатото си, но ефективно, а както се оказа по-късно и „ефектно” самопризнание пред словенците за това как проговорих езика им.

Въпреки че редовно реакцията им на отговора ми е първо да ме погледнат в очите дали не се шегувам, а след това да прихнат, все още не им спестявам отговора, защото кой знае – може да го споделят с някой друг, изучаващ словенски език, и това да му помогне и на него.

Първият изненадан беше научният ми ръководител Миран Хладник през 2004 г. То и аз самата бях изненадана от скоростта и лекотата, с която му отговарях на всички въпроси в 8:00 сутринта, за разлика от плахостта ми  предишния ден, когато пристигнах в Любляна. Но след като се разделихме, прибирайки се пеш към студентските общежития,  попаднах на радио Веселяк и цяла нощ слушах и запаметявах словенски езикови конструкции въодушевено.

Всяка песен си е къс разказ с повтарящи се езикови конструкции, така че ако се престрашите да захвърлите граматиките, може би ще проговорите по-бързо чрез музиката…

Поздравявам ви с една от типичните песни, звучащи по радио Веселяк, озаглавена: Външният вид лъже… Мда, дали пък да не потърсите най-„народното” радио на езика, който изучавате, и да не послушате малко музика?