Балък лозе копа, юнак вино пие!
У нас рядко има семинари, насочени изцяло към преводачите. Всъщност този декември за първи път посетих такъв в България и благодаря на Йона Алекян (преводач с френски и италиански език), че сподели за него и ме включи сред участниците. Темата на семинара беше: «Translating for the Directorate-General for Translation of the European Commission», а програмата можете да прегледате тук: BG_Programme_2013_Seminar
Излишно е да уточнявам, че преводачите, присъстващи на семинара, бяха малко – по-скоро там разпознах лица-доставчици на преводачески услуги. Искрено се радвах на водещите на семинара – действащи преводачи, работещи в Европейската комисия. По детски се впечатлих и от гласовете им – артистични и чуваеми, и от професионалната им работа в ЕК.
Седмица след семинара освен над информацията за Българската езикова мрежа, Форума за междуинституционален треминологичен обмен, IATE, Euramis, Езиковия наръчник на българския департамент и други полезни инструменти, все още мисля и над информацията за цените на хонорарите на външните преводачи.
Прието е, че не е възпитано да разпитваш колегите си за заплатата им, нито пък съседа или братовчедите, затова пък, ако си преводач – почти всеки ден ти се задава въпросът на какви цени превеждаш.
Този въпрос го чуваш от преводачески агенции, от колеги с твоята комбинация от езици, от директни клиенти или дори любопитни съседки, а понякога имаш и запитвания по телефона или електронната поща от преките ти конкуренти, дегизирали се с фалшиво име и временни странни имейл адреси.
До тук – добре, нека си питат, няма как да има сделка, ако поне едната страна не посочи цена. Сред нас, преводачите, обаче, има един друг, по-интересен феномен. Той съществува и в други сфери – ентусиасти да работят за без пари могат да се срещнат навсякъде, но сред преводачите и особено българските преводачи – преобладават. Затова и за размера на хонорарите ни към агенциите не са ни виновни агенциите, а ние.
Подбиването на цените започва от самите нас и е нормално фирмите да се възползват от това. Така процедира и Европейската комисия спрямо външните си преводачи. Във формулата им, по която всеки месец изчисляват качеството на услугите, които сте им предоставили през предходния месец, заложеният минимум при индекса за цената е 30 евро. И тъкмо започваш щастливо да си мислиш, че хонорарите са от 30 евро нагоре, когато разбираш, че всъщност не е така – размерът на хонорарите за страница варира в границите между 6–67,5 евро, за България между 10–37,8 евро, като все пак познайте преводачите от коя държава посочват и превеждат на най-ниски цени.
Не ви предлагам решение на проблема с размера на хонорара ви – ако е прекалено нисък, скоро сами ще се откажете само да превеждате и ще ви се наложи да работите и на трудов договор някъде, а ако е прекалено висок – другите ще се откажат от вас. Предлагам ви просто да помислите за себе си, за здравето си, за труда си и дали качеството, което предлагате, е толкова ниско, че не заслужавате по-висока цена? Отговорът на служители-преводачи от ЕК е, че сами сме си виновни за цените и че промяната си зависи от нас, а реакцията, която скоро можем да очакваме и от Google Translatе, e неговото оттегляне заради нелоялната конкуренция на българските преводачи 🙂