Вариантите да станете съдебен преводач, без посредничеството на преводаческа агенция, са няколко:

1. Вече и в България има Наредба за съдебните преводачи и, ако отговаряте на изискванията й, можете да кандидатствате сами. Няма гаранция, че ще влезете в списъка, но със сигурност ви гарантират, че този списък от съдебни преводачи няма да бъде обществено достъпен. Не се знае  и как точно ще се формира заплащането, освен че минимумът е 15,00 лв. и сами ще се борите за шанса да ви определят по-висок хонорар, както и за получаването  му след това.

Не искате да сте анонимни, не искате да подавате документите си към всеки съд поотделно, а искате да присъствате в обществено достъпен национален или международен регистър със съдебни преводачи и искате по-добро заплащане?  Завършили сте Филология и за вашите езици няма кой в България да ви издаде сертификат С? Остават ви още два варианта за действие:

2. Ставате съдбен преводач в държавата от ЕС, чийто език владеете и която не крие преводачите си и им плаща между 60,00-80,00 евро на час и над 35,00 евро на страница. Ще можете да поемате само писмени преводи, но може и да се позамислите за преселване там. Ако владеете два европейски езика, бихте могли да прегледате статистиките коя от двете държави привлича повече нашите сънародници и да изберете нея.

3. Ставате член на Асоциацията на преводачите, които са член на Европейскатa асоциация на съдебните писмени и устни преводачи (EULITA), която пък работи по проект  LitSearch – европейски регистър на съдебните преводачи, който ще обхване всички езикови комбинации. Можете да прочетете Отчета на Мариана Хил от командировката й до Полша през април 2014 г. с цел участие в общо събрание на EULITA.

От този доклад става ясно, че целта на Асоциацията е да участва в  европейския регистър на преводачите, така че е любопитно дали нейните членове ще се регистрират самостоятелно в нашата съдебна система или няма да се регистрират, a ще държат да бъдат вписани само в европейския регистър и ще продължават да си твърдят на българска територия, че: “Заплащането е в долните граници, но предвид финансовото състояние на съдебната власт и на цялата държава би било безотговорно да се иска по-високо” (Мариана Хил).

Безотговорно или не, преводачите в България сега масово се отказват от възможността да бъдат съдебни преводачи, а от техният отказ ще спечелят българските преводачи, които ще бъдат включени в европейския регистър на съдебните преводачи. Затова помислете над варианта да станете член на Асоциацията. Изисква се препоръка от техен член и:

• 50 (петдесет) работни дни устен превод; или
• 500 (петстотин) преведени страници; или
• 2 (две) години работа като писмен преводач.

Най-неусложнен и сигурен ми изглежда вторият вариант – да се явите на изпит и да попаднете в регистъра на държава от ЕС, чийто език владеете, а оттам – възможности много…

Плашите се от изпити? А прегледали ли сте какви са изискванията на другите държави? Аз попаднах на Програмата на словенското Министерство на правосъдието за изпита за съдебни преводачи, която включва и списък с препоръчителна литература, включително и по езици – за съжаление не за всички, но бихте могли да го разгледате от 15-та страница нататък ето тук.

У нас все още няма Център за подготовка на съдебни преводачи, все още не знаем как точно ще се заплаща, но ако искате да успеете, да овладеете терминологията и да се чувствате комфортно в съдебната зала, както и да ви канят за преводи заради професионализма ви, можете да започнете самообучението си от Европейския портал за електронно правосъдие и да действате, защото от един етап нататък най-добрият учител сме си самите ние, а най-важното условие за успеха ни е планираното предприемане на действие.