И представителите на изкуството на превода попълват данъчни декларации

Кое е по-смислено – да се конкурираме с колегите си, които изискват по-ниско заплащане на труда си, или да се конкурираме като преводачи с цените на преводаческите агенции?

Фокусираме ли се върху този въпрос, то неизбежно преводаческите агенции и останалите преводачи ще се превърнат в препятствие за нас, което ще ни отдалечи от основната ни цел и удоволствието ни от работата като преводачи – да бъдем партньор в общуването и с личното си присъствие и работа да улесняваме всяка форма на писмена или устна комуникация.

И все пак въпросът за минималната ставка при преводачите периодично се задава, а неяснотота около нея ни поставя в ситуацията, че ни е в пъти по-лесно ценово да се конкурираме с агенциите, отколкото с колегите-преводачи. Таблицата по-долу показва защо:

След като знаем цените на преводаческите агенции, но нямаме представа за хонорарите на колегите си, следва логичният въпрос – трябва ли цената ни към агенциите да е по-ниска от цената ни към директния клиент? 

Ако директният клиент не е корпоративен клиент, а е гражданин, нуждаещ се еднократно от услугите на най-близката му преводаческа агенция, с която си сътрудничим, е редно цената на услугата ни да бъде съобразена с това, че агенцията осъществява контакта между нас и клиента. При тази ситуация, ако нашите претенции или претенциите на агенцията към нас не са в рамките на разумното и за двете страни, винаги можем да се откажем от взаимното сътрудничество.

Ако директният клиент е корпоративен клиент, то усилията, които полагаме, и ресурсите, които използваме, за да превеждаме през агенциите или за директните клиенти са еднакви – ние сме си същите преводачи, отделяме същото време, предлагаме същото качество. Но, ако работим на по-ниски цени за агенциите, рискуваме да изгубим директен клиент, който е отправил запитване едновременно и към нас, и към агенция, към която сме външен подизпълнител. От друга страна имаме ли нужда от клиент, който се интересува единствено от най-ниската цена и няма представа, че в дългосрочен план фирмата му ще спечели, ако ни избере за свой преводач, защото само след месец заедно не само ще сме уточнили термонологията, не само че различните отдели ще получават преведените текстове в по-кратък срок, а е много вероятно да получат и отстъпка за абонамент, или пък да ги уведомите, че текстът, който са Ви изпратили за превод, вече е превеждан от Вас и няма нужда от нов превод?

Как да се конкурираме с колегите-преводачи?

При преводаческите агенции критерият цена е водещ в битката за клиенти. Това поставя преводачите като техни подизпълнители в ситуацията да се конкурират помежду си и на база качество, и на база цена, ако искат „на всяка цена” да превеждат през агенциите.

В другите държави кризата успя да обедини преводачите и те започнаха открито да коментират хонорарите си и да наемат общи офиси с около от 4 до 30 работни места за фрийлансъри. У нас – заради същата тази криза преводачески агенции започнаха да предлагат на други преводачески агенции да им бъдат подизпълнители на цени, доста под приемливата ставка за преводаческия труд, която бихме могли да изчислим към момента според актуалната информация за средната нетна заплата в София.

Разликата между посочената в новините средна нетна заплата за София и посочваната от този калкулатор средна нетна заплата за специалист в София не е голяма. Тъй като живея и работя в София, ще взема за основа цените за София, но и в провинцията да съм, пак така ще постъпя, защото данъците, които плащаме като граждани на България, независимо къде живеем, са еднакви!

Приемаме за основа на изчисленията ни месечната нетна сума за специалист, която е 1145,00 лв. или 13 740,00 лв. годишно.

През 2014 г. имаме 251 работни дни, което прави по 54,74 лв. на ден.

Приетата норма за преводи на ден е 5 страници (само Съюзът на преводачите в България са приели защитената норма да е 6 страници на ден), което означава, че хонорарът за страница превод е 10,948 лв. нето или 11,00 лв. нето.

От тук нататък сами трябва да си изчислите разходите според това дали упражнявате преводаческата си дейност като фирма, свободна професия или сте на граждански договор. Интересен е фактът, че изчисленията ми от днес не се различават особено от Защитните тарифи за заплащане на преводаческия труд на СПБ за 2013 г.

Лично аз съм регистрирала ЕООД и към тези 11,00 лв. нето трябва да добавя 10% данък печалба, 5% данък дивидент, 20% ДДС (за сега все още не), осигуровките ми + 10% данък върху сумата, на която се самоосигурявам, като държавата ни е определила минимална ставка за професията ни и тя е доста над минималната работна заплата.

Дали ще добавите още допълнителни проценти към средната нетна сума според:

• групата език, който владеете;
• срокът на поръчката – бавна, бърза или експресна;
• сложността на текста;
• четивността и формата на предадения текст (pdf, jpg, ppt и др.)

си е Ваш избор. Само не забравяйте, че и вие, като преводач, сте си данъкоплатец точно толкова, колкото и агенцията, така че няма причина да работите на по-ниски ставки и да се оплаквате от ниските хонорари, освен една – ако преводите не са Ви основен, а са допълнителен доход за оцеляване, за който е добре работодателят Ви никога да не разбере!